ING: Икономиката на България до голяма степен е на автопилот

След като годишният растеж на икономиката на България се забави значително през 2023 г. до 1,8%, той се ускори незначително през първото тримесечие на настоящата година – до 1,9%. За цялата 2024 г. растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) ще се ускори предпазливо – до 2,6%, на фона на силното частно потребление. Това прогнозират експертите от ING think в най-новия анализ на аналитичното звено на нидерландската банка ING, озаглавен "Икономика, движеща се през политическата сага".

Въпреки това негативното салдо във външната търговия ще натежи върху икономическата продукция, а темпът на инвестициите остава несигурен, предупреждават експертите. От ING think припомнят, че през март прогнозираха ръстът на българската икономика през тази година да е по-голям – 2,9%, а за 2025 г. да се ускори до 3,3%. Изправена пред безкрайни политически сътресения и вероятни нови предсрочни избори, икономиката на България до голяма степен е на автопилот, следвайки тенденциите при търговските си партньори в региона и тези на Запад, предупреждават анализаторите.

В доклада се посочва още, че страната ни отговаря на почти всички критерии за еврозоната, но е малко вероятно да влезе в европейския паричен съвет без стабилно правителство. Експертите на ING прогнозират, че приемането на страната ни във валутното обединение вероятно ще се случи на 1 януари 2026 г.

Инвестиции и реформи под въпрос

В доклада се посочва, че частното потребление в България ще продължи да нараства през тази година на фона на резкия ръст на възнагражденията, но очакванията са инвестициите и реформите да не успеят да запазят предишния си темп. Това оказва негативно влияние и върху целта на страната да се присъедини към еврозоната, прогнозират анализаторите.

От ING think допускат, че политическата безизходица ще продължи да забавя инвестиционните проекти, което също ще доведе и до по-малко средства от Европейския съюз. В анализа се напомня, че за разлика от предходните години бюджетът за тази година включва подробна инвестиционна програма, което означава, че всеки проект има собствено разпределение на финансирането и определен държавен орган, който да го съблюдава. Тази повишена прозрачност трябва да смекчи някои от отрицателните въздействия от продължителната политическа нестабилност върху инвестициите и реформите в по-широк план, коментират анализаторите.

Търговия и платежен баланс

След като се подобри с 30,7% през 2023 г., търговският дефицит по-скоро ще обърне някои от печалбите, постигнати през тази година. За януари-април 2024 г. дефицитът е с 46% по-висок от същия период на миналата година, констатират от ING think. Според експертите геополитиката ще продължава да играе важна роля при храните и горивата и те представляват възходящ риск за инфлацията. Въпреки това по-ниският внос на промишлени стоки помага да се компенсират някои от негативните търговски тенденции, посочват от ING.

При разпределението на търговията по държави се откроява видимото влошаване на търговския баланс на България с Румъния, което беше частично компенсирано от подобряващия се търговски баланс с Германия, дават пример анализаторите и обяснението според тях е пренареждането на веригите за стойност. Те напомнят, че в страната ни намаля  вносът от Русия в резултат на забрана за внос на петрол, считано от 1 март 2024 г. Данните за останалата част от годината занапред трябва да покажат значителен ръст на вноса от Казахстан, който ще стане основният доставчик на петрол за България, следван от този от Ирак и Либия. Норвегия също наскоро стана важен източник, припомнят анализаторите.

Те обаче смятат, че дефицитът на търговския баланс на България може да се влоши в близко бъдеще, тъй като вътрешното търсене ще изпревари това, което външните пазари могат да поемат. Въпреки това, в средносрочен план, търговският баланс и притокът на чуждестранни инвестиции в България може би ще се повлияят от регионални проекти като Вертикалния газов коридор, който трябва да заработи до 2026 г., инфраструктурните проекти, свързани с НАТО, и Инициативата "Три морета", отбелязват икономистите. И очакват, че те може да поставят България „по-високо в радарите на инвеститорите“.

Леко ускорение за инфлацията

Очаква се инфлацията в България да се повиши леко в близко бъдеще – до 3% на годишна база, както и да остане около това ниво и през 2025 г. Според прогнозите на ING think инфлацията вероятно ще изпита лек възходящ натиск в близко бъдеще на фона на неотдавнашното премахване на намаленията на ДДС, които идват в контекста на ускоряване на растежа на продажбите на дребно и много силен двуцифрен ръст на реалните заплати.

Освен това, нивото на безработица намаля от 5,80% в началото на годината до 5,30% през юни, което показва, че пазарът на труда продължава да е изправен пред затягащ се натиск, като основните причини за това са демографски.

През следващата година инфлацията при услугите ще бъде тласната нагоре от премахването на намаленията на ДДС за ресторанти и кетъринг услуги от 31 декември 2024 г., обясняват от ING. И смятат, че през следващите тримесечия дефицитът при търговията с храни носи риск за увеличение на инфлацията при хранителните стоки, докато настоящите нива на растеж на заплатите вероятно ще задържат инфлацията при услугите извън целевия диапазон най-рано до 2026 г.

В анализа на експертите се посочва, че одобреният наскоро среден спад от 8,47% на цените на парното за битови потребители се очаква също да намали ценовия натиск след началото на студения сезон. Цените на петрола ще падат постепенно през следващите тримесечия, поддържайки възходящ натиск под контрол, очакват анализаторите. Ключов фактор за наблюдение е как ще се развие либерализацията на пазара на електроенергия – наскоро парламентът я отложи отново за 1 юли 2025 г. Като цяло очакваме инфлацията да приключи тази година на 3,0% и следващата година на 3,2%, изчисляват в ING.

Добри перспективи за бюджетния дефицит

От гледна точка на бюджетните разходи, бюджетният дефицит се очаква да остане в рамките на критериите от Маастрихт – до 3% от БВП. Увеличените капиталови разходи през втората половина на тази година, след доста слабото първо полугодие, биха били ключова положителна промяна, прогнозират експертите.

Данните до май показват по-малък дефицит в националния бюджет спрямо миналата година (461 млн. лв. срещу 671 млн. евро), както и много по-силен приток на средства от ЕС (536 млн. евро срещу 70 млн. евро). Консолидираният бюджет сега показва малък излишък от 74 млн. евро спрямо дефицита през май миналата година от 601 млн. евро. От страна на разходите се открояват значително по-малки капиталови разходи и това помага за по-малък дефицит, но не е непременно добър знак предвид настоящите инвестиционни нужди на страната. От ING напомнят, че що се отнася до финансирането на дефицита правителството се обърна към вътрешния пазар с нови емисии ДЦК, като същевременно намали нетното си външно финансиране.

През останалата част от годината динамиката на бюджета трябва да се ръководи от допълнителните приходи от възстановяването на някои ставки на ДДС отпреди пандемията и силното общо потребление, съчетано с потенциално все още слаби капиталови разходи, препоръчват експертите. Съветът им е държавата да се стреми към по-добро изпълнение през втората половина на годината.

Анализаторите припомнят, че през миналата година до май капиталовите разходи бяха 4,4% от общите разходи. Като цяло обаче вероятните стабилни разходи за отбрана, съчетани с по-високи заплати и пенсии в публичния сектор (последните се увеличиха от юли поради скорошни реформи) все още трябва да поддържат разходите на здравословни нива.

Що се отнася до фондовете на ЕС, едногодишното забавяне от парламента на либерализацията на пазара на електроенергия, първоначално планирано да се състои през юли 2024 г., прави вероятно вторият транш от Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) от 724 млн. евро да бъде отложен за следващата година. Предишният транш от RRF за България от 1,37 млрд. беше получен през декември 2022 г.

Прогнозата на ING think е бюджетен дефицит от 2,8% през тази и 2,9% през следващата година.