Растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) в България за 2024 г. ще възлезе на 2,1%, което ще се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ и изменението на запасите се очаква да имат отрицателен принос. Догодина икономиката ще се ускори до 3,2%, а след това ще се забави до 2,9% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции и свързания с тях внос. Това прогнозират анализаторите от Българската народна банка (БНБ) в най-новото тримесечно издание „Макроикономическа прогноза“.
Прогнозата на БНБ обаче е под тази през март, която предвиждаше растежът на икономиката за тази година да e 2,2%, а догодина да се ускори до 3,4%.
От централната банка посочват, че за ускоряването на растежа на реалния БВП основно влияние оказва очакваното свиване на силно отрицателния принос на запасите, наблюдаван през 2023 г. Динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено предимно от нарастването на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, както и от по-високо правителствено потребление.
По слабо търсене на български стоки
Растежът на външното търсене на български стоки и услуги през тази година ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза от март. Допусканията предполагат външното търсене да нарасне с 1,6% през 2024 г., след което растежът му да се ускори до 3,5% през 2025 г. и 2026 г. Очакванията на пазарните участници са за понижение на годишна база на цените в евро на енергийните стоки на международните пазари през целия прогнозен хоризонт, аргументират се в БНБ.
Въпреки това, предвид очакваното повишение на цените на неенергийните суровини през този период, претеглените по значимост за международната търговия на България цени на суровините в евро се очаква да нараснат с около 2,5% през 2024 г. и с темпове в интервала от 2,4% и 3,9% през 2025 г. и 2026 г.
Динамика в паричния сектор
Очакванията на пазарните участници са за продължаващо понижаване на краткосрочните лихви в еврозоната през целия прогнозен хоризонт. Цикълът на затягане на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2022 г. до 2024 г., както и повишаването на ставката на задължителните минимални резерви на банките до 12%, предприето от БНБ през 2023 г., имат ограничен ефект върху лихвените проценти по депозити и кредити в сектора на домакинствата заради високия приток на привлечени средства, висока ликвидност и силна конкуренция в банковия сектор у нас.
От БНБ прогнозират слабо повишаване на лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити, което да продължи главно до края на 2024 г. и да бъде по-ограничено от прогнозираното от март, а през през - да се задържат близо до нивата, достигнати в края на тази гозина.
Според прогнозата лихвите по нови кредити за домакинствата ще следват слаба възходяща тенденция през периода, докато лихвите по новоотпуснати фирмени кредити се очаква да се понижават от края на 2024 г. до края на 2026 г., като следват динамиката на краткосрочните лихви на паричния пазар в еврозоната.
В БНБ изчисляват, че годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор вероятно ще остане висок в условията на запазващите се предпочитания на домакинствата за спестяване под формата на банкови депозити, но ще се забави до 8,4% в края на тази година и допълнително до 7,6% и 7,5% в края на 2025 г. и 2026 г., в съответствие с прогнозираното забавяне на растежа на заплатите.
Очакваме годишният растеж на кредита за неправителствения сектор да се забави до 11% в края на годината и допълнително до 8,5% и 7,9% съответно през 2025 г. и 2026 г., като в прогнозата отчитаме очакваното понижаване на инфлацията, забавянето на растежа на частното потребление и очаквания по-нисък растеж на цените на жилищата, коментират в централната банка.
Забавяне на инфлацията
Прогнозата на БНБ за годишната инфлация е тя да се забави до 2,2% в края на тази година, а средногодишната инфлация да възлезе на 2,5%. Основните фактори, които ще допринасят за забавянето на инфлацията, са свързани предимно с базови ефекти от значителните увеличения на цените през 2023 г. при хранителните продукти, но основно влияние ще окаже поевтиняването на енергийните продукти в резултат на понижаването на цената на петрола на международните пазари.
Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление. В резултат на това се очаква базисните компоненти да имат най-висок положителен принос за общата инфлация през периода 2024–2026 г., следвани от хранителните продукти.
Очакваме темпът на нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да възлезе на 2,8% в края на 2025 г. (при средногодишна инфлация от 2,7%) и да се забави до 2,6% в края на 2026 г. (при средногодишна инфлация от 2,7%), пресмятат в БНБ.
Риск от забавяне на проектите
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий с оглед на продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение, продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от Европейския съюз.
По отношение на инфлацията преобладават рискове за по-голямо от прогнозираното нарастване на потребителските цени. Те произтичат от потенциалното реализиране на по-високи от заложените в техническите допускания международни цени на енергийните и неенергийните суровини. Предпоставка за по-висока от прогнозираната инфлация е евентуалното по-бавно и ограничено пренасяне на допусканите понижения на международните цени на енергийните суровини върху крайните потребителски цени в условия на силно потребителско търсене, както и запазващият се растеж на разходите за труд на фирмите. Друг риск за реализиране на по-висока от прогнозираната инфлация произтича от потенциално утвърждаване на по-големи от заложените в прогнозата увеличения на административно определяните цени.
Прогнозата е изготвена към 26 юни и се базира на основни макроикономически показатели и на допускания за развитието на глобалната икономическа активност, динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари и лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната към 6 юни.
13:48 | 19.07.24 г.
