На 28 юни, след няколко седмици на натиск от валутните и облигационните пазари, Луис Капуто, министърът на финансите на Аржентина, изрече думите, които се чуваха многократно в Латинска Америка от много от неговите предшественици - няма да девалвирам. През 1981 г. Хосе Лопес Портийо, тогавашният президент на Мексико, направи прочутото си твърдение, че ще защитава мексиканското песо като куче. Това, което последва, беше началото на дълговата криза в Латинска Америка и загубеното десетилетие.
За разлика от предишните правителства в Аржентина и региона администрацията на президента Хавиер Милей направи много неща правилно. Сега Аржентина и МВФ трябва да предефинират успеха, за да постигнат успех, измествайки фокуса от устойчивостта на фиксинга на валутата към долара и бързия процес на дезинфлация. Макроикономическата политика трябва да се съсредоточи върху икономическото възстановяване и по-бавната, но устойчива дезинфлация, пише за Financial Times Алехандро Вернер, директор в Georgetown Americas Institute.
Откакто дойде на власт през декември Милей премахна дефицита в публичния сектор - колосална корекция от повече от 4,5 процентни пункта от брутния вътрешен продукт. Той коригира реалните стойности на много регулирани цени, изкуствено определяни от предишното правителство, за да елиминира някои ефекти от ужасната му политика. Той коригира обменния курс до по-реалистично ниво и инициира впечатляваща програма за дерегулация и модернизация.
Както се очакваше, първите месеци от неговото президентство бяха тежки. Месечната инфлация надхвърли 25 процента, икономическата активност се срина и бедността се увеличи. От положителната страна, инфлацията спадна с много повече от очакваното и ангажиментът на правителството да коригира дефицита остана непокътнат. Милей запази рейтинга си и някои важни законодателни инициативи бяха одобрени, проправяйки пътя към успешна първа година за икономическата му програма.
Ахилесовата пета е закотвянето на политиката на обменния курс към 2% обезценяване на месец - значително под средния процент на инфлация. Отрицателният реален лихвен процент също вече е пасив. Тази комбинация беше умна и полезна в началните етапи, тъй като позволи бърза дезинфлация, бързо натрупване на международни резерви и намаляване на реалната стойност на пасивите на централната банка. Но сега, когато реалният обменен курс достига нивата отпреди девалвацията, той не осигурява финансовите стимули за износителите и другите икономически агенти да превърнат своите долари в песо.
Това от своя страна генерира значителен натиск върху финансовите пазари на Аржентина. Изправено пред тази ситуация, правителството на Милей се ангажира да защитава валутната обезценка от 2% месечно и продължава да приравнява успеха с големи спадове в месечните нива на инфлация. Предишни латиноамерикански правителства се почувстваха принудени да преувеличат ангажимента си към фиксиран обменен курс, защото волята им да коригират икономическия фундамент беше слаба или изобщо не съществуваше. В този случай Аржентина положи правилните основи, но погрешно излага постиженията си на риск чрез хаотична валутна корекция.
За да възвърне доверието на пазара и да пренасочи усилията си за стабилизиране, правителството трябва да премине към втория етап от своята програма. В тази фаза дезинфлацията ще се случва с по-бавни темпове и вместо това правителството ще се фокусира върху икономическото възстановяване. Правейки това, Аржентина ще може да следва по-устойчив път на стабилизация, като тези, които нейните партньори от Латинска Америка преживяха през 90-те години.
Правителството на Милей трябва да поеме ясен ангажимент да не доларизира икономиката и да подкрепи стратегията си за валутна конкуренция чрез укрепване на институциите и политиките, които ще позволят на песото да победи долара като валутен избор на аржентинците. За да направи това, правителството трябва да изпрати изменение на своя закон за фискалната отговорност до Конгреса възможно най-скоро. Тази актуализация трябва да установи нулев дефицит като своя фискална цел за идните години и да закрепи независимостта на централната банка.
Правителството също така трябва да обяви път за корекция на контролираните цени. Централната банка трябва да позволи на официалната валута да се адаптира към по-реалистично ниво и да премине към по-гъвкав механизъм на официалния обменен курс. Заедно с модерна рамка на паричната политика това ще доведе до силно положителна политика за реалния лихвен процент.
На фона на тези засилени политики МВФ трябва да подкрепи Аржентина с нова и по-мащабна програма за финансова подкрепа. С тези елементи на място Аржентина ще бъде готова да вдигне контрола върху капиталовата си сметка и да пусне своята валута да плава свободно. Заедно с подновената финансова подкрепа на МВФ това ще осигури най-добрите условия, които Аржентина е имала от поколения, за да избяга от десетилетия на нестабилност и икономически упадък, завършва Вернер.
12:08 | 13.07.24 г.
