Ще стане ли Индия суперсила?

„Имам непоколебимо убеждение, че през 2047 г., когато Индия празнува 100 години независимост, тя ще бъде развита страна.“ Така Нарендра Моди, премиерът на Индия, се обърна към сънародниците си за Деня на независимостта през 2023 г.

Осъществим ли е стремежът му? Да. Правдоподобен ли е? Не, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф. Но все още е вероятно Индия тогава да бъде суперсила с икономика (по един от измерителите) толкова голяма, колкото тази на САЩ. И така, как Индия може да стигне до там? Пред какви предизвикателства ще се изправи? И какво може да означава това за света?

Адресирах темата за икономическото бъдеще на Индия по време на лекции в Националния съвет за приложни икономически изследвания и Обществото за единство и доверие на потребителите в Ню Делхи. Илюстрирах предизвикателството да станеш страна с високи доходи, като сравних Индия с най-бедната страна, класирана като „развита“ от МВФ - Гърция. През 2023 г. БВП на глава от населението на Индия по паритет на покупателната способност (ППС) беше под една четвърт от този на Гърция. Ако гръцкият БВП на човек расте дори само с 0,6 процента (тенденцията за периода 1990-2029 г., според прогнозите на МВФ), а този на Индия расте с 4,8 процента (тенденцията за 1990-2029 г.), БВП на глава от населението на Индия ще бъде само 60 процента от този на Гърция през 2047 г. За да се изравни нейният БВП на човек с този на Гърция до 2047 г., темпът на растеж на БВП на глава от населението ще трябва да се повиши до 7,5 процента годишно. Този растеж не би бил далеч от онзи на Китай между 1990 и 2012 г., когато той постигна удивителния годишен темп от 9 процента.

Картината на съвкупно ниво е доста по-различна. Прогнозите на ООН показват, че до 2050 г. населението на Индия ще бъде 1,67 милиарда срещу 1,32 милиарда в Китай и 380 милиона в САЩ. С повече от четири пъти по-голямо население, за Индия няма да е трудно да достигне общия икономически продукт на САЩ. Всъщност, ако БВП на Индия расте само с 5 процента годишно до 2047 г., а БВП на САЩ нараства с 2,3 процента (темпът от 1990-2029 г.), икономиката на Индия (по ППС) ще се изравни с тази на САЩ.

САЩ все още ще бъдат по-напреднали в технологично отношение и ще имат много по-висока производителност. Промишлената мощ на Индия също така е малко вероятно някога да достигне тази на Китай: делът на нейния промишлен сектор в БВП е не само много по-малък от този на Китай, но вече намалява. И все пак размерът има значение: с огромното си население и голяма икономика Индия би била суперсила, която няма да е от ранга на Китай или САЩ, но безспорно велика сила.

Какво може да попречи на това да се случи? Една от причините може да е забавянето на глобалния икономически растеж, отбелязано в Световните икономически перспективи на МВФ от април 2024 г. Въздействието и степента на това структурно забавяне (за което роля играе забавянето и демографската промяна в Китай) може да се влоши от голям скок в протекционизма, предизвикан от възможното преизбиране на Доналд Тръмп. В по-дългосрочен план климатичната криза може да засегне икономическия растеж, както и благосъстоянието на хората в по-широк план. Освен това далеч не е невъобразима война между суперсилите. На този фон някои се надяват, че изкуственият интелект ще възобнови икономическия растеж. Но това е под въпрос.

Ключов момент е, че индийците ще имат нужда икономиката им да расте поне два пъти по-бързо от световния БВП. Това означава, че нейният износ също ще трябва да расте поне два пъти по-бързо от глобалния БВП, ако делът на търговията не спадне: в противен случай икономиката ѝ ще става все по-затворена.

В скорошен анализ Шумитро Чатърджи и Арвинд Субраманиан се противопоставят на всеки нов пристъп на отказ от търговия. Те отбелязват широко разпространеното убеждение, че „Индия е голяма страна с голям пазар“. Но истинският размер на пазара за търгуеми стоки и услуги е някъде между 15 и 45 процента от БВП, като се има предвид широко разпространената бедност.

Някои твърдят, че „износът не е важен за растежа на Индия“. Но износът всъщност е от решаващо значение, не на последно място защото плаща необходимия внос, увеличава конкуренцията и предлага достъп до глобално ноу-хау. И накрая, някои твърдят, че „глобалните възможности изчезват“. Но делът на Индия в световния износ на стоки (с изключение на търговията в рамките на ЕС) е бил едва 2,2 процента през 2022 г. срещу 17,6 процента на Китай. Дори износът ѝ на търговски услуги е само 4,4% от световния, далеч под дела на САЩ (12,8%) и под този на Китай (6%).

Освен това, което е изключително важно, Индия има силни страни. Тя е очевидно е „нещото“ в новата стратегия за диверсификация „Китай плюс още нещо“. Индия има добри отношения със Запада, за който е стратегически важна. Но също така е достатъчно важно, за да има значение за всички останали. Тя може да бъде това, което МВФ нарича „държава посредник“ в световната икономика. Наистина, тя може и трябва да води в либерализацията на търговията, както у дома, така в света. Индия също има предимството на своята диаспора, която е изключително влиятелна, особено в САЩ. Не на последно място, човешките ресурси на Индия ѝ дават капацитета да диверсифицира и надгражда икономиката си с течение на времето. Тя трябва да се възползва от това. Накратко, размерът придава тежест на страната. Индия е зависима от света, но може и трябва да му влияе.

Това, което ще има най-голямо значение обаче, е как Индия се управлява. Най-големите ѝ предизвикателства са вътрешни: поддържане на стабилност; подобряване на образованието; защита на върховенството на закона; обновяване на инфраструктурата; осигуряване на първокласна среда за инвестиции; насърчаване на вътрешните инвестиции; и ускоряване на преминаването към чиста енергия.

Последните избори ме направиха по-оптимистично настроен. Страната трябва да продължи да има стабилно правителство. Но партията на Моди (BJP) беше смирена. Надявам се, че това ще убеди правителството да съсредоточи усилията си върху икономиката и благосъстоянието на населението, а не върху културни войни в страната. Индия може да бъде влиятелна и изключително важна стабилизираща сила в света. Всички трябва да се надяваме тя да оправдае тези надежди, завършва Уулф.