fallback

Светът има проблем за 91 трлн. долара и предстои труден избор

Дълговото бреме е нараснало дотолкова, че създава нарастваща заплаха за жизнените стандарти дори в богатите икономики

14:05 | 03.07.24 г. 8

Правителствата имат задължения в размер на безпрецедентните 91 трлн. долара - сума, която почти се равнява на размера на световната икономика и в крайна сметка ще се отрази тежко на населението, пише CNN.

Дълговото бреме се е увеличило толкова много - отчасти поради разходите по време на пандемията, че сега създава нарастваща заплаха за жизнените стандарти дори в богатите икономики, включително САЩ.

Но в година на избори в света политиците до голяма степен не обръщат внимание на проблема, тъй като не желаят да обсъждат с избирателите увеличенията на данъците и намаляването на разходите, които са необходими за справяне с огромните заеми. В някои случаи те дори дават разточителни обещания, които най-малкото може да ускорят отново инфлацията и дори да предизвикат нова финансова криза.

Миналата седмица Международният валутен фонд повтори предупреждението си, че „хроничните фискални дефицити“ в САЩ трябва да бъдат „неотложно адресирани“. Инвеститорите отдавна споделят това недоволство от дългосрочната посока на финансите на американското правителство.

„Но трайните дефицити и растящото дългово бреме сега превръщат това по-скоро в средносрочно притеснение“, коментира Роджър Халам, глобален ръководител на лихвите във Vanguard, една от най-големите компании за управление на активи в света.

С увеличаването на дълговото бреме в света инвеститорите стават все по-притеснени. Във Франция политическите сътресения задълбочиха притесненията за дълга на страната, като тласнаха нагоре доходността по облигациите, или исканата възвръщаемост от инвеститорите.

Първият тур на предсрочните избори в неделя показа, че някои от най-лошите опасения на пазара може да не се сбъднат. Но дори без заплахата от непосредствена финансова криза инвеститорите искат по-висока доходност, за да купуват дълга на много правителства, тъй като пропастта между разходите и данъците се увеличава значително.

По-високите разходи за обслужване на дълга означават, че са налични по-малко средства за ключови публични услуги или за реагиране на кризи като финансовата криза, пандемията или войни.

Тъй като доходността по държавните облигации се използва, за да се определи цена на други дългове като ипотечни кредити, нарастващата доходност означава и по-високи лихви по заемите за домакинствата и бизнеса, което вреди на икономическия растеж.

С повишаването на лихвите частните инвестиции намаляват и правителствата имат по-малко възможности да заемат средства, за да реагират на забавяне на икономиката.

Справянето с дълговия проблем на САЩ ще изисква или повишаване на данъците, или намаляване на придобивките като социални помощи и програми за здравно застраховане, казва Карен Дайнан, бивш главен икономист в министерството на финансите на САЩ, а сега преподавател в Harvard Kennedy School. „Много политици не искат да говорят за трудния избор, който ще трябва да направят. Това са много сериозни решения... и те може да имат много важни последици за живота на хората“, допълва тя.

Кенет Рогоф, преподавател по икономика в Харвардския университет, е съгласен, че САЩ и други страни ще трябва да направят болезнени корекции. Дългът „вече не е безплатен“, отбелязва той.

„През 2010-2019 г. много изследователи, държавни ръководители и централни банкери стигнаха до възгледа, че лихвените проценти просто ще бъдат близо до нулата завинаги и после започнаха да мислят, че дълът е безплатен обяд“, казва Рогоф.

„Това винаги е било погрешно, тъй като можем да мислим за държавния дълг като ипотечен кредит с плаваща лихва и ако лихвените проценти поемат рязко нагоре, лихвените ви плащания се увеличават много. Точно това се случва в цял свят“, допълва той.

Заговор за мълчание

В САЩ федералното правителство ще вложи 892 млрд. долара през настоящата фискална година в лихвени плащания, повече, отколкото е заделило за отбрана и близо до бюджета за Medicare, здравното осигуряване за възрастни и хора с физически недостатъци.

Догодина лихвените плащания ще надхвърлят 1 трлн. долара по националния дълг, възлизащ на над 30 трлн. долара, сума, която е почти идентична с размера на американската икономика, счита Бюджетната служба на Конгреса.

По нейни данни дългът на САЩ ще достигне 122% от БВП до десет години. А през 2054 г. се очаква дългът да нарасне до 166% от БВП, забавяйки икономическия растеж.

Тогава колко дълг е прекалено много? Икономистите не смятат, че има „предварително определено ниво, на което се случват лоши неща на пазарите“, но повечето считат, че ако дългът достигне 150% или 180% от БВП, това означава „много сериозни разходи за икономиката и обществото в по-широк план“, казва Дайнан.

Въпреки нарастващото безпокойство от дълговото бреме на федералното правителство нито Джо Байдън, нито Доналд Тръмп, основните кандидат-президенти през 2024 г., обещават фискална дисциплина преди изборите.

По време на първия телевизионен дебат миналата седмица двамата кандидати си отправиха взаимни обвинения за влошаването на положението с дълга на САЩ чрез данъчните намаления на Тръмп или допълнителните разходи на Байдън.

Британските политици също си заравят главите в пясъка преди парламентарните избори в четвъртък (4 юли). Влиятелният мозъчен тръст Institute for Fiscal Studies (IFS) критикува „заговора за мълчание“ между двете основни политически партии в страната заради лошото състояние на публичните финанси.

„Който и да вземе властта след парламентарните избори, ще се изправи, освен ако не му излезе късметът, пред труден избор“, коментира директорът на IFS Пол Джонсън миналата седмица. „Да повишат данъците повече от заявеното в предизборните им програми, да въведат съкращения на разходите в някои области или да заемат повече средства и да оставят дълга да расте за по-дълго време“, допълва той.

Държави, които се опитват да се преборят с дълга, изпитват затруднения. В Германия продължаващите вътрешни борби заради лимитите на дълга подлагат трипартийната коалиция в страната на огромен натиск. Политическата безизходица може да предизвика криза този месец.

В Кения недоволството от опитите за разрешаване на дълговото бреме в размер на 80 млрд. долара в страната имаше много по-тежки последици. Предложените увеличения на данъците предизвикаха национални протести, които отнеха живота на 39 души и принудиха президента Уилям Руто да обяви миналата седмица, че няма да подпише законопроекта с предложенията.

Навлизане на страховития облигационен пазар

Но проблемът с отлагането на усилията за овладяване на дълга е, че то прави правителствата уязвими от далеч по-болезнено дисциплиниране от финансовите пазари. Великобритания дава най-скорошния пример в голяма икономика. Бившият премиер Лиз Тръс предизвика срив на паунда през 2022 г., когато се опита да наложи големи намаления на данъците, финансирани с нарастващ дълг.

И заплахата не е изчезнала напълно. Да вземем за пример Франция. Рискът от финансова криза там се превърна в сериозно притеснение буквално за една нощ, след като президентът Еманюел Макрон насрочи предсрочни парламентарни избори миналия месец.

Инвеститорите са притеснени, че избирателите ще изберат парламент от популисти, склонен да харчи повече и да намали данъците, увеличавайки още повече вече високия дълг и бюджетен дефицит на страната.

Макар че този най-лош сценарий сега изглежда малко вероятен, далеч не е сигурно какво ще се случи на втория тур на изборите в неделя. Доходността по френските държавни облигации продължи да расте, достигайки най-високото си ниво от осем месеца във вторник.

Дайнан казва, че финансовите пазари може бързо да се разтревожат от „политическа дисфункция“, която кара инвеститорите да се съмняват в готовността на правителството да постигне успех с дълга си.

„Обикновено имаме липса на въображение за мащаба на нещата, които се объркват. Ако има голямо събитие, при което пазарите са разтревожени за американския дълг, това ще бъде нещо, което сме очаквали“, отбелязва тя.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:05 | 03.07.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още