Превъзходството на икономиката на САЩ през 2024 г. продължава въпреки нeмалките несигурности, свързани с предстоящите президентски избори през ноември, пише за Financial Times Джулиа Коронадо, асоцииран професор по финанси в Университета на Тексас и президент на MacroPolicy Perspectives.
Част от причините е по-високата производителност от конкурентите. Разговорите за бъдещите двигатели на производителността обикновено са свързани с потенциално трансформиращите развития, свързани с генеративния изкуствен интелект (генеративен AI). Но има и друга причина, поради която САЩ вече имат по-силен растеж и са готови да извлекат ползите от новите технологии.
В началото на пандемията паричините и фискалните власти избраха ранна и мащабна подкрепа за икономиката. Тъй като самата пандемия не бе нечия вина и времето беше от съществено значение, беше политически лесно да се осигури подкрепа. Но част от решението отразяваше духа на времето в политическите кръгове, че мерките, взети след финансовата криза, са били трагично плахи, което е довело до болезнено и ненужно бавно възстановяване.
Изследване документира реализирането на събитие, известно като “хистерезис“ на пазара на труда, при който дългите периоди на безработица водят до намалени приходи, ангажираност на работната сила, инвестиции и растеж. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън изложи мислите си през 2016 г. дали една „икономика под засилен натиск“ може да предизвика повече ангажираност на работната сила, бизнес инвестиции, научноизследователска и развойна дейност и като цяло по-голяма динамика – нещо като обратен хистерезис. Комбинацията от пандемия и неуспешни политики след финансовата криза реално накараха САЩ да проведат експеримента за управление на икономика под засилен натиск.
Резултатите все повече подкрепят хипотезата за обратния хистерезис на Йелън. Пандемичните затруднения и щедрата икономическа подкрепа първоначално допринесоха за скока на световната инфлация и твърд завой към рестриктивна парична политика. Но с охлаждането на инфлацията към целите на централните банки, видяхме зашеметяваща степен на устойчивост на икономиката и пазара на труда. Глобално сравнение, направено от изследователи от Федералния резерв на САЩ, стигна до заключението, че ранната и мащабна подкрепа в комбинация с по-гъвкавия пазар на труда в САЩ е допринесла за по-бързото икономическо приспособяване.
Друго проучване на икономистите от клона на Фед в Сейнт Луис изследва финансовите отчети на компаниите и установява, че затегнатият пазар на труда след пандемията е стимулирал значително увеличение на инвестициите и производителността. Проучването заключава, че от 2021 г. насам затегнатият пазар на труда е бил отговорен за допълнителни инвестиции за 55 млрд. долара, или около 6% от общите инвестиции в дълготраен капитал между 2021 и 2023 г. Работодателите се оплакваха от недостиг на работна ръка, но се захванаха за работа, инвестирайки и оптимизирайки операциите за поддържане на рентабилността.
Работниците също се възползваха. САЩ станаха свидетели на най-бързото възстановяване на работните места от най-голямото дъно в следвоенния си период. Търсенето беше толкова голямо, че видяхме рекордни нива смяна на работа и докато някои показатели за потребителските настроения остават мрачни, дългогодишно проучване на Conference Board, датиращо от 1987 г., показва най-високото ниво на удовлетворение от работата през 2023 г. За да привлекат работници в условия на горещ пазар на труда, работодателите предлагаха по-добри графици и хибридна работа в допълнение към по-високите заплати и други компенсации. Признателните служители могат да бъдат много по-продуктивни.
САЩ винаги са били експеримент при създаването на икономически модел, основан на разширяване на възможностите за все по-широки сегменти от населението. Но също така винаги е имало битка между икономичното мислене, което предпочита да сгреши откъм по-малко подкрепа, и натиска за разширяване на пътищата към просперитета. Битката продължава и в много отношения е в центъра на избора, пред който са изправени САЩ през ноември.
Пазарите на облигации са разбираемо нервни с прогнозиран бюджетен дефицит в САЩ от 6% от брутния вътрешен продукт в обозримо бъдеще, като нито един от кандидатите за президент не е особено фокусиран върху фискалната устойчивост. Но класическото сравнение с Япония (250 процента дълг спрямо БВП) и Аржентина (86 процента) показва, че фискалното пространство и устойчивост се отнасят повече до жизнеспособността и устойчивостта на цялостния икономически модел, отколкото до прости бюджетни показатели. Стабилността и нарастващият просперитет пораждат повече стабилност и благоприятни фискални компромиси.
Историята е на страната на мисленето, което доведе до ранната и мащабна подкрепа вследствие на пандемията и до текущото превъзходство на САЩ. Фокусът върху поддържането на мекото икономическо кацане, за да се използва и стимулира бързия напредък в технологиите, осигурява най-добрия път към по-добра посока при производителността, дългосрочна фискална устойчивост и просперитет, завършва Коронадо.
17:31 | 07.07.24 г.
