fallback

Ганчо Ганчев: Имаме нужда от кабинет със стратегия за модернизиране на страната

Евентуално правителство на малцинството би могло да бъде устойчиво за 1-2 години, в зависимост от конфигурацията, смята икономистът

10:18 | 25.06.24 г.

Евентуално правителство на малцинството би могло да бъде устойчиво за 1-2 години, в зависимост от конфигурацията. Ако през този период България успее да влезе в еврозоната, това би било добре за страната. Това мнение изрази в в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria макроикономистът проф. Ганчо Ганчев.

Според него най-големите рискове пред българската икономика са именно политическите в момента, особено от гледна точка на основните приоритети, които стоят пред страната: еврозоната и Националния план за възстановяване и устойчивост.

„Имаме нужда от едно правителство с ясна икономическа стратегия за модернизиране на страната и динамизиране на икономиката“, посочи макроикономистът. По думите на проф. Ганчев макроданните за страната показват известен спад в промишлеността, въпреки че не са засегнати всички отрасли.

Икономистът смята, че по-тревожните показатели са спадът на вноса и износа, тъй като импортът носи приходи в бюджета чрез ДДС и акцизи. „От друга страна, фискалният отчет не показва притеснителни данни, като приходите и разходите вървят по план“, анализира актуалните данни за бюджета той.

Проф. Ганчев обясни, че страната ни е твърде зависима от косвеното облагане под формата на ДДС и акциз, което е с 10 до 15 процентни пункта по-високо, отколкото би трябвало да бъде. И добави, че единственият начин да бъде нарушена тази зависимост е чрез въвеждане на прогресивно данъчно облагане, което може да бъде приложено паралелно с намаляване на косвения данък.

„Ръстът на икономиката се очаква да бъде по-нисък от заложения в бюджета, но до края на годината тази тенденция може да бъде обърната, особено ако станем свидетели на лихвени понижения от страна на Европейската централна банка, които да породят оживление“, прогнозира макроикономистът.

Той отбеляза, че през последните години се оформя конкурентен частен сектор в България, но смята, че валутният борд, чрез големите минимални задължителни банкови резерви, пречи на инвестициите у нас. „Минималните задължителни резерви са около 12 пъти по-големи от тези в еврозоната, което означава, че този ресурс е „замразен“ в банките, носейки и по-високи лихви със себе си“, даде пример проф. Ганчев.

Макроикономистът отчете, че високотехнологичният сектор у нас е потенциал за растеж на икономиката, и добави, че дори и без помощта на държавата той успява да расте. Проблем обаче е недостигът на работна сила, за което той смята, че може да се намери решение в повишение на минималната работна заплата. „Този ход би създал две стратегически ползи за България: първата е, че ще привлече чуждестранни работници и българи, работещи в чужбина, а втората е, че с повишението на работната заплата работникът започва да цени работното си място, което би повишило продуктивността“, убеден е проф. Ганчев.

Как ще се отрази на България забавянето на Федералния резерв спрямо ЕЦБ в намаляването на лихвите? Задълбочава ли се тенденцията с изместването на долара? Предвидим ли Китай в монетарните политики?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:18 | 25.06.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още