Американците са тук и слънчевият крайбрежен град Лисабон процъфтява, пише Wall Street Journal.
В барове, хотели и ресторанти покрай калдъръмените улици бизнесът е толкова добър, че кметът Карлош Моедаш неотдавна намали местния данък върху доходите за чужденци. След ръста на икономикаа с 8,2% миналата година и на данъчните постъпления с 20% спрямо периода преди пандемията той направи и обществения транспорт безплатен за младежите и възрастните хора.
Фасади на няколко века се възстановяват след години на занемаряване. Планирането на ново летище, което е два пъти по-голямо от съществуващото, тече с пълна сила, както и на високоскоростна влакова връзка, която ще свързва града с Мадрид в съседна Испания за три часа. Кинофестивалът Tribeca ще дойде в града тази есен.
Цените на хотелските стаи в Лисабон растат, а инвестициите в туризма преливат. Гонсало Диаш, директор и съсобственик на хотел Ivens в центъра на града, където цената на нощувка е 1000 долара, казва, че планира да направи и джаз клуб на приземния етаж. Над половината от резервациите на стаите му са от американци.
„Страхотни времена. Най-добрите за последните 45 години. Истинска лудост“, казва той.
Бягство към Средиземноморието
В Южна Европа безпрецедентният бум на туризма се дължи основно на американски туристи, които дават силен тласък на растежа на страни, превърнали се в нарицателни за стагнация на икономиката, създавайки хиляди работни места и запълвайки хазната на правителствата, доскоро разтърсвани от опасения за държавния дълг.
Макар някои да се тревожат, че бумът може да създаде други проблеми, бягството към Средиземноморието преобръща икономическата история на Европа през последно време с главата надолу. Между 2010 и 2019 г. Германия и други икономики, разчитащи на промишленото производство, помогнаха за излизането на Стария континент от дълговата му криза благодарение на силния износ на коли и капиталови стоки, особено към Китай.
Днес Италия, Испания, Гърция и Португалия допринасят с между една четвърт и половината от годишния растеж на ЕС.
Докато икономиката на Германия буксува, Испания е най-бързо растящата голяма икономика в Европа. Близо три четвърти от растежа на страната през последно време и една четвърт от новите работни места са свързани с туризма. В Гърция, изненадващата икономическа звезда след пандемията, 44% от всички работни места са свързани с туризма.
Перспективите в краткосрочен план са блестящи и правителствата се стремят да се възползват от инерцията. Но някои икономисти, местни жители и политици са притеснени от дългосрочните последици от бума.
Наемите и други разходи за живот растат в горещите точки, което затруднява местните жители да свързват двата края. Засиленото внимание към туризма, който носи бърза печалба, но остава нископродуктивна дейност, обвързва тези икономики със силно циклична индустрия. Това може също така да отклони служителите и капитала от по-рентабилни области като технологиите и висококачественото промишлено производство.
Може ли нововъзникващата „музейна икономика“ на Европа да подкрепи трайно създаване на богатство и разширяващите се социални системи, с които европейците свикнаха от края на Втората световна война? И какво ще стане, ако доларът поевтинее, а туристите си тръгнат?
Нов двигател на икономиката
В Португалия, страна с 10 млн. души население, американците неотдавна изпревариха испанците като най-голямата група чуждестранни туристи.
„Това е идеалното място за американците в момента“, казва Амешя Крос, политически стратег от Вашингтон, която посещава Португалия за първи път.
Силният долар и възстановяването след Covid насърчават милиони американци, които преди пандемията биха прекарали ваканцията си в САЩ. Сега те установяват, че могат да си позволят разточителна ваканция в Европа.
Туризмът генерира една пета от БВП в Лисабон и подкрепя едно на всеки четири работни места. Този бум отеква и извън столицата.
БВП на Португалия нарасна с близо 8% между 2019 и 2024 г. спрямо под 1% за Германия, сочат данни на Международния валутен фонд. Правителството отчете бюджетен излишък от 1,2% от БВП, а съотношението между дълга и БВП се очаква да намалее до 95% тази година, най-ниското ниво от 2009 г. насам. Населението на Португалия расте отново след години на спад благодарение отчасти на притока на работници мигранти, различни данъчни стимули и визите за инвеститори, които привличат хора с високи доходи.
Кметът на Лисабон Моедаш казва, че има възможност за още по-голям растеж. За град, който се удвоява по размер до около 1 млн. души всеки ден, включително пътуващи до работа хора в града, само около 35 хил. души са туристи, казва той. „Много сме далеч от положение като т. нар. свръхтуризъм“, счита Моедаш.
Как икономическата криза откри пътя
Тенденцията е част от глобално пренастройване след ограниченията заради Covid-19. Радходите за пътувания и хотели в цял свят нараснаха близо седем пъти по-бързо от световната икономика през последните две години, сочат данни на Oxford Economics. Очаква се тенденцията да се запази през идните десет години, макар и в по-малка степен.
Европа, особено Южна Европа, се възползва повече от много други региони. Макар че там живеят само 5% от населението на света, ЕС е получил около една трета от всички долари от международен туризъм, над половин трилион долара, миналата година. Това е почти трикратно увеличение за 20 години и се сравнява с около 150 млрд. долара за САЩ, където туризмът се възстановява по-бавно.
Една от причините е жестоката дългова криза, която засегна особено тежко южната част на Стария континент преди малко повече от десет години. Тези страни, които не можеха да стимулират търсенето с публични разходи или да вдъхнат енергия на износа чрез обезценяване на валутата си евро, споделяна в 20 държави, можеха само да повишат конкурентоспособността си чрез понижаване на заплатите. Това, наред със срива на имотния пазар, изведнъж остави на разположение стотици хиляди работници и направи туристическата индустрия в региона ултраконкурентна, много по-евтина от карибските плажни дестинации и сходна с латиноамериканските дестинации като Мексико.
За Португалия има друга, малко известна причина дълговата криза в еврозоната да се превърне в неочаквана благодат.
Когато страната беше спасена със 78 млрд. евро през 2011 г., правителството прие да набере средства в замяна, като приватизира изпитващия затруднения национален авиопревозвач TAP Air Portugal. То продаде контролен дял на консорциум, създаден от основателя на JetBlue Дейвид Нийлман.
След като стана собственик на TAP, Нийлман увеличи директните полети до САЩ осем пъти между 2015 и 2020 г., добавяйки големи летища като „Джон Кенеди“ и „Бостън Логан“, тъй като смяташе, че това ще отвори нов пазар. С увеличаването на резервациите други авиокомпании също последваха примера му.
Признаци на недоволство
За 36-годишния технологичен служител Гонсало Хол притокът на чуждестранни пари променя Лисабон и това е много благотворно за града. Когато живял в столицата преди 15 години, той не отивал в историческия център след 20 ч. Беше „пълно с бездомници, не беше безопасно. Имаше много празни и изоставени сгради“, разказва той.
Но бумът има и своите отрицателни последици според него и според други местни жители, най-непосредствената от които е ръстът на разходите за живот.
„Качеството на живот в Лисабон не отговаря на цените. Дори чужденците си тръгват“, казва Хол, който се установил на атлантическия остров Мадейра по време на пандемията и продължава да работи от разстояние.
Средностатистическият португалски служител получава около 1000 евро на месец след данъци, а само 2% печелят над 2000 евро. Едностаен апартамент в Лисабон може да струва над 500 хил. евро за покупка или над 1200 евро на месец под наем. Наемите в близките градове също растат, тъй като хората напускат столицата, притиснати от доходоносните краткосрочни наеми, които променят жилищния пазар.
Местните жители и жилищни активисти често се оплакват, че едни от най-големите победители от бума са американските компании – от Airbnb до Uber, които често плащат малко данъци в страните, в които имат най-голям бизнес.
Лисабон ограничава жилищата, отдавани в Airbnb и повишава данъците за туристите, като удвои таксата за престой в града от 2 на 4 евро. Това трябва да донесе на града 80 млн. евро на година. Airbnb е платила на Лисабон и Порто, двата най-големи града в страната, над 63 млн. евро, след като сключи доброволни данъчни споразумения с местните власти. Моедаш казва, че обмисля още малко регулации за многобройните коли на Uber в града, чиито шофьори по думите му не винаги спазват правилата за движение.
Говорител на Uber казва, че повечето приходи, генерирани от платформата, остават в местната икономика, а миналата година компанията е помогнала на шофьори, куриери и ресторанти в Португалия да спечелят над 500 млн. долара. От всички шофьори на коли Uber в страната се изисква да бъдат лицензирани от държавна агенция, допълва говорителят.
Около девет на всеки десет собственици на имоти в Airbnb в Португалия отдава семейното си жилище, а почти половината казват, че допълнителните доходи им помагат да си позволят да останат в домовете си, казва говорител на компанията. „Гостите, използващи нашата платформа, съставляват само 10% от общите резервирани нощувки в Португалия и ние спазваме правилата, като позволяваме само обяви за имоти, които са регистрирани пред местните власти“, отбелязва говорителят.
Според много местни жители мерките на правителството не стигат твърде далеч. „Всичко в града е подчинено на туризма“, казва Рита Силва, жилищен активист и изследовател.
По-високите наеми принуждават много компании, културни и социални пространства, които се грижат за местните жители, да затворят, допълва тя. „Това не е икономика, която обслужва нуждите на мнозинството хора“, счита Силва.
Признаците на недоволство нарастват в целия регион. Десетки хиляди местни жители излязоха на протести през последните месеци на Балеарските и Канарските острови в Испания заради масовия туризъм и пренаселването. На Майорка активисти поставиха фалшиви надписи на популярни плажове, предупреждаващи туристите на английски за опасност от падащи камъни и опасни медузи, показаха постове в социалните мрежи.
„Плажна болест“
Някои икономисти се притесняват, че нарастващият туризъм може да задълбочи съществуващите икономически предизвикателства пред Европа.
Обслужването на чужденци трудно се поддава на разширяване и е по-изложено на икономически проблеми. Подобно на откриването на петрол новото внимание на Южна Европа към туризма може да изтласка дейности с по-висока стойност, като ангажира капитал и работници, явление, което някои икономисти наричат „плажна болест“.
За ръководителите в Европа насърчаването на хората да отварят хотели или ресторанти е по-лесно от стимулирането им да изграждат развити промишлени производства, което е капиталоемко и е нужно много време, за да се изплати, казва Маркос Кариас, икономист във френската застрахователна компания Coface.
„Туризмът е лесното решение. Какъв е стимулът да се стремите към изобретателност и да минавате през проблемите, свързани със създаването на нова икономическа стойност, ако туризмът функционира като краткосрочно решение?“, отбелязва той.
Поддръжниците отговарят, че туризмът привлича капитал към бедни региони и може да служи като основа за изграждане на по-диверсифицирана икономика. Моедаш казва, че се опитва да използва притока на чуждестранни посетители, за да развива сектори като култура и технологии, включително чрез конференции и културни събития.
В Атина кметът Харис Дукас казва, че работи за удължаване на туристическия сезон, увеличавайки средната продължителност на престоя и насърчавайки конкретни видове туризъм като организирането на конференции и бизнес срещи, за да привлича посетители с по-висока покупателна способност. Той също така призова за нови данъци, които да помогнат на града да настанява милионите допълнителни туристи, които се стичат към древната столица.
Един от симптомите на „плажната болест“ – по-високите разходи за живот и липсата на високоплатени работни места, насърчава повече португалски студенти да напускат страната, казва Арлиндо Ферейра, директор на училище в Северна Португалия.
Училищата не успяват да наемат учители, „не само заради разходите за живот, а и защото те могат да получат по-добри заплати в други сфери“, допълва Ферейра.
Над една трета от висококвалифицираните португалски студенти напускат страната след завършването си, казва Ракел Варела, историк на трудовия пазар и преподавател в Нов университет в Лисабон. Дори по-високоплатени технологични служители са започнали да се местят на по-евтини места.
За много хора, които се възползват от бума, привлекателността на харчещите американци, които помагат за трансформацията, просто не е за изпускане.
Макар че се диверсифицира с нощен живот, собственикът на хотел Ivens отказва да си представи бъдеще, в което секторът ще трябва да разчита силно на посетители от други страни.
Ако американците спрат да идват в Лисабон, „не мисля, че можем да налагаме такива цени, тъй като ще трябва да привличаме европейци, а европейците нямат пари“, отбелязва той.
07:25 | 25.06.24 г.
