Въпросът как ще се справяме в бъдеще с финансовите шокове все още няма отговор

Ако през следващото десетилетие избухне нов финансов шок, колко добре ще се справим с евентуалната зараза? Ако зададете този въпрос на западните регулатори точно сега, техният отговор вероятно ще бъде „доста добре“, пише колумнистката на Financial Times Джилиън Тет.

В края на краищата през 15-те години след голямата финансова криза от 2008 г. западните правителства вложиха огромни ресурси в научаване на правилните уроци, изработване на нови регулации, наблюдение върху спазването на правилата и насърчаване на културната промяна.

Миналогодишният колапс на американската Silicon Valley Bank сочи, че това отчасти е сработило. Да, регулаторите и ръководителите на SVB направиха ужасни грешки преди колапса, като не успяха да видят мащаба на лихвения риск. Заразата обаче беше овладяна, без да предизвика по-широка катастрофа. Ура!

Преди все пак някой да стане твърде спокоен - или самодоволен - относно бъдещето, той трябва да вземе под внимание няколко съобщения, които излязоха наскоро от събиране на финансови историци в Лондонското училище по икономика (LSE). е, Тези учени смятат, че има два често пренебрегвани въпроса, върху които трябва да се замислим: ролята, която паметта и политическата хегемония играят във финансите, и какво се случва, когато те изчезнат.

Първият момент - паметта - има значение поради очевидна логика: хората не оценяват рисковете последователно и безпристрастно, както икономическите модели от XX век често допускат, че би трябвало. Вместо това те анализират риска през призмата на „наративи“ (ако цитираме поведенческия икономист Робърт Шилър), които включват лични и народни спомени.

Един ключов момент за паметта е, че тя не е лишена от емоции - или стабилна. Помислете за финансовия крах от 1929 г. и Голямата депресия. Регулаторите често приемат, че тази история е била очевидна и всеобщо приета. Не толкова: както посочват Тобиас Пфор и Джузепе Телеска, двама икономически историци, народните спомени от 1929 г. са променливи и „спорни“, като отразяват нагласите към закона Глас-Стийгъл, който реформира бизнес моделите на банките.

Подобна променливост може скоро да се възцари около кризата от 2008 г. Юсеф Касис и Бруно Пачиоти от Европейския университетски институт наскоро направиха проучване сред 150 висши финансови ръководители. То установи, че три четвърти от тях (все още) я описват като травматично събитие дотолкова, че половината казват, че споменът за нея оформя настоящите политики на техните компании за управление на риска, а една трета - че определя бизнес моделите.

Междувременно две трети очевидно смятат, че регулаторите са били прави да въведат мащабни финансови реформи след 2008 г. и четирима от всеки пет искат те да бъдат запазени, тъй като "пазарите имат къса памет и новите поколения преоткриват стари практики", както отбелязва един участник в изследването. Това е поразително, като се има предвид, че противоречи на това, което обикновено казват банковите лобисти.

Проучването също така показва, че две трети от тези банкери са работили във финансите повече от 10 години и почти половината - над 15. Така че, като се има предвид, че кариерите на финансистите обикновено са кратки, съмнително е, че преките спомени от кризата „ще оцелеят още 15 години“, както казват Касис и Пачиоти. Ключовият въпрос тогава е какво ще се случи през 30-те години на XXI век и дали достатъчно опитни специалисти ще си спомнят как се спира заразата – и дали достатъчно начинаещи ще ги слушат.

След това идва вторият въпрос: геополитиката. Елизе Брезис, израелски икономист, наскоро прерови исторически книги, за да проучи дали моделите на финансово заразяване се различават между периодите на конфликти и относителен мир. Тя заключава, че е така.

Когато избухнат финансови кризи на фона на хегемония – т.е. когато една страна или икономическа система е доминираща – този субект може да използва огромната си политическа и парична мощ (т.е. резерви), за да овладее шокове, твърди тя. Това се случва, когато Британската империя от XIX век е хегемония. Така става и когато ръководената от Америка либерална икономическа система от XX век доминира чрез страните от Г-7 и МВФ. Само си спомнете какво се случи през азиатската криза от 90-те години или през 2008 г., когато бяха научени уроци за необходимостта от координация.

Когато балансът на силите е силно оспорван, държавите се бият помежду си с монетарни и политически оръжия, което прави много по-трудно спирането на заразата. Един класически пример за това са годините между двете световни войни. Брезис се опасява, че това може да се повтори, като се имат предвид днешните нарастващи предизвикателства пред американската мощ, набъбващото бреме на националния дълг и заплахата от капиталови войни.

Един циник може да отвърне, че не всички епизоди на финансова криза отговарят на тези критерии и причинно-следствената връзка може да се прояви в обратна посока: конфликтите са склонни да предизвикват икономически шокове, които след това създават кризи във финансите. Истинският циник би могъл също да отбележи, че ако светът от XXI век претърпи екстремни капиталови войни (със строг капиталов контрол) световните финанси може да станат толкова фрагментирани, че заразата така или иначе ще бъде спряна.

Така или иначе, решаващият момент е, че с нарастването на геополитическото напрежение трябва както да си припомним миналото, така и да се опитаме да си представим какво може да се случи в бъдеще, ако финансова криза избухне в Китай, например, на фона на сериозен конфликт. Могат ли Г-7 и МВФ да дадат типа координиран, намаляващ заразата отговор, наблюдаван през 90-те или 2008 г.? Ако не, кой би могъл?

Или, казано по друг начин, въпросът, който ще преследва финансите през следващото десетилетие, не е само дали ще можем да извлечем правилните уроци от минали шокове, но и дали ще има колективен ангажимент сред лидерите в бъдеще да ги прилагат на практика? И макар отговорът днес да е неизбежно неизвестен - и следователно невъзможен за остойностяване от пазарите - въпросът трябва да бъде зададен. Инвеститорите забравят тези междувоенни години на свой риск, завършва Тет.