Разговорите сред хората в Истанбул или Анкара често се насочват към ресторантите и хранителните магазини. Но тези дни хората не говорят много за предлаганата храна, а само за цените, пише Bloomberg.
Турция е сред страните с най-висока инфлация в света през последните години, след като президентът Реджеп Ердоган се отказа от ортодоксалните икономически политики в преследване на растеж на всяка цена. Малко повече от година след като той затвърди властта си с още една изборна победа, обратният завой в политиката сега му помага да привлече отново част от чуждестранните инвеститори, които избягаха със срива на лирата.
Но всяка история за поврат в страните с развиваща се икономика неизбежно има и обратна страна. Въпреки обещанията от официални представители, че най-лошото е отминало, много турски домакинства считат, че инфлацията ще се ускори още, докато са обременени с все по-високи разходи по заемите си.
Ердоган и неговите последователни правителства извадиха милиони турци от бедността и ги изстреляха в средната класа през последните над две десетилетия. Сега има риск гражданите, които се възползваха от бума на кредитирането, да се окажат толкова притиснати, че икономиката за 1 трлн. долара да понесе удар на важен кръстопът.
Инфлацията се ускори с почти 76% през май спрямо година по-рано. Централната банка очаква темпът на повишаване на цените да се забави наполовина до края на годината, но турците не споделят този оптимизъм. Цените на храните растат с над 50% на годишна база от началото на 2022 г.
Елиф Булут е една от милионите турци, на които беше позволено да се пенсионират преждевременно като предизборен подарък за повишаване на популярността на Ердоган. 54-годишната жена, която допълва доходите си като секретарка във фирма за обзавеждане, смята, че е станала „косвена жертва“. Тя работи десет часа на ден, за да заработи малко над минималната заплата, и се опитва да се справя с нарастващите цени.
„Ние сме тези, които са принудени да изпият горчивия хап“, казва Булут, която живее в столицата Анкара. „Не вярвам на лъжите за т. нар. обръщане на икономиката. Не го усещам по никакъв начин. Може би чуждестранните инвеститори го усещат“, допълва тя.
По-затегнатата парична и фискална политика е изключително важна за целта да се поддържа възраждането на турските акции и облигации. Бенчмарковият борсов индекс е донесъл възвръщаемост от над 40% в доларово изражение, откакто Ердоган беше преизбран миналия май. Той е сред най-добре представящите се в света. Облигациите в лири привлякоха рекордни чуждестранни инвестиции от 6,5 млрд. долара миналия месец.
Заемането на средства в долари и инвестирането в турската валута също стават привлекателни за чуждестранните инвеститори. Това беше най-рентабилната търговия от типа carry trade на развиващите се пазари миналия месец.
Bloomberg Economics счита, че от края на март в страната са инвестирани почти 20 млрд. долара чрез carry trade, стратегия, при която инвеститорите вземат заеми там, където лихвите са ниски, и инвестират на места, където те са високи.
„Инвеститорите са по-уверени от средния гражданин на страната, който понася бремето на инфлацията, това е нормално“, казва Дейвид Остервейл, заместник портфолио мениджър за развиващите се пазари в компанията Van Eck Associates. „На хората в страната им е нужно много повече време, за да си върнат доверието. Сега инфлацията изглежда повече като политически проблем“, допълва той.
МВФ съобщи миналата година, че почти 30% от населението е излязло от бедността от началото на 21-ви век.
За да поддържа напредъка на икономиката, Ердоган се отказа от конвенционалните теории и пет години прилагаше ултраразхлабена парична политика, която насърчаваше растежа, като го захранваше с евтини пари.
Инфлацията се ускори, а валутата поевтиня до рекордно ниско ниво, но турската средна класа се радваше на ниски лихви по заемите, за да купува имоти и коли или да натрупа твърда валута. Много от тях все още изплащат тези заеми, което сега е много по-скъпо.
На фона на предупрежденията, че страната е на ръба на криза с платежния баланс президентът назначи по-пазарно ориентиран екип от държавни ръководители след победата на изборите миналата година. Той избра бившия икономист от Merrill Lynch и дългогодишен довереник Мехмет Шимшек за финансов министър, който да ръководи реформирането на икономиката.
Бумът на кредитирането беше спрян със затягане на правилата за кредитиране. Централната банка повиши основната си лихва до 50% спрямо 8,5 на сто. От миналия май разходите за обслужване на потребителските заеми са се удвоили до 72%. Лихвите по кредитните карти, на които турците много разчитат, също бяха увеличени. В резултат на това необслужваните заеми започнаха да нарастват.
Мурат Кьош, офис асистент в държавен университет в Анкара, казва, че се опитва да не претоварва кредитната си карта предвид ръста на лихвите по заемите, докато обслужва и ипотечен кредит, който изтеглил във времето на евтините пари. Най-голямата промяна била да отпише дъщеря си от университета, тъй като вече не можел да си позволи таксите.
„Ако не бяхме купили къщата, вероятно вече щяхме да сме на улицата. Цените на храните са най-лошото нещо. Не можем да ядем редовно червено месо, може би веднъж-два пъти в месеца“, разказва 46-годишният Кьош.
Турците не са единствените, които усещат последиците от срива на разполагаемите доходи. Навиците за харчене на други страни с развиваща се икономика като Египет и на по-развити страни в Европа също се променят заради инфлацията и по-високите лихви, което влече политически последици.
Без значими избори през идните четири години, чуждестранните инвеститори се възползват от промяната към по-ортодоксална икономическа политика в съчетание с едни от най-високите номинални лихви в света.
Финансовото министерство обяви поредица от съкращения на разходите и сега обмисля нови данъчни мерки, за да подпомогне усилията си за дезинфлация. Председателят на централната банта Фатих Карахан заяви, че ценовата стабилност в крайна сметка ще помогне за възстановяване на социалната държава.
Но има риск Ердоган да изгуби търпение заради социалните последици от промяната в икономическата политика, казва Волфанго Пиколи, съпредседател на консултантската компания Teneo. Това може да накара централната банка да понижи лихвите преждевременно, за да избегне политическо недоволство, допълва той.
Ердоган заяви, че перспективите ще се подобрят по-късно тази година с предприемането на „стъпки“ от страната за повишаване на лихвите. „Ще изчакаме до четвъртото тримесечие“, за да видим пълно облекчаване от високата инфлация, съобщи в. „Сабах“, цитирайки Ердоган миналия уикенд.
Други усилия с непредвидим резултат са действията на правителството за смекчаване на растящите разходи за живот след повишаването с 49% на минималната заплата в началото на годината. Над половината от работещите хора в Турция получават минимална заплата или малко повече. Погледите са насочени към това дали министрите ще пристъпят към още едно повишение през юли в унисон с предишни години.
Ако не го направят, това ще е още един показател за инвеститорите, решителност да се ограничи инфлацията, казват те. През април министърът на труда Ведат Ъшъкхан изключи повишаване на заплатите, но банки, сред които Goldman Sachs Group все още считат това за риск.
„Ако правителството повиши минималната заплата, тогава хората могат да харчат малко повече и да повишат активността в икономиката“, казва 28-годишният Мехмет Тутарлъ, който помага в управлението на семейната фабрика за пикантни колбаси и бекон. „Но това ще трае само няколко месеца“, допълва той.
17:11 | 20.06.24 г.
