Въпреки призивите по цял свят за диверсификация от долара се оказа, че САЩ прибират почти една трета от всички трансгранични инвестиции, откакто връхлетя Covid пандемията, пише Bloomberg.
Анализ на Международния валутен фонд (МВФ), изпратен по искане на Bloomberg News, показва, че делът от глобалните потоци се е покачил, а не е намалял, откакто недостигът на долари през 2020 г. изплаши инвеститорите, а замразяването на руските активи през 2022 г. предизвика въпроси относно зачитането на свободното движение на капитали. Средно делът на САЩ преди пандемията е бил едва 18%, посочват от МВФ.
Въпреки цялата тревога около господството на долара повишаването на лихвените проценти в САЩ до най-високите нива от десетилетия се оказа много привлекателно за чуждестранните инвеститори. САЩ също привлякоха нова вълна от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) благодарение на стимули на стойност милиарди долари по инициативите на президента Джо Байдън за подкрепа на възобновяемата енергия и производството на полупроводници.
Тенденцията бележи сериозна промяна от дните преди пандемията, когато капиталът се изливаше предимно към нововъзникващите пазари, включително към бързоразвиващия се Китай. Най-големият геополитически съперник на САЩ отчита намаляване наполовина на дела си при международните парични потоци, откакто пандемията връхлетя.
Но с обещанието на Доналд Тръмп да отмени някои от ключовите елементи на „байдъномиката“, ако спечели изборите през ноември, и сигналите на Федералния резерв за започване на намаляване на лихвените проценти по-късно през годината, то предимството на САЩ може и да се стопи.
Политически перспективи
„Потоците от преки чуждестранни инвестиции в Китай и портфейлните потоци в САЩ се промениха драматично спрямо годините преди началото на пандемията“, заяви Стивън Джен, главен изпълнителен директор на Eurizon SLJ Capital. „Този нов модел на капиталови потоци вероятно ще се промени само когато политиките в САЩ и Китай се променят“, коментира още той.
Делът на Китай от брутните трансгранични капиталови потоци възлиза на 3% през периода 2021-2023 г., което е спад спрямо около 7% през десетилетието до 2019 г., според данните на МВФ.
Тези стойности показват защо президентът Си Дзинпин и неговите помощници от известно време се борят да съживят интереса на чуждестранните инвеститори към страната. Си също така се подготвя за срещата на ръководството на Комунистическата партия, където се очаква да бъдат предприети нови стъпки към реформи – които потенциално да променят наратива на инвеститорите за Китай.
Данните за април обаче показаха, че чуждестранните инвестиции в Китай са се забавили за четвърти пореден месец. И на фона на най-ниските в съвременната си история лихвени проценти местният капитал се излива навън, като фирмите купуват най-много чуждестранна валута от 2016 г. насам през април.
Обратно, икономическият двигател на САЩ привлича все по-голям дял от международния капитал. Във вторник Световната банка повиши прогнозата си за глобалния растеж за 2024 г. на фона на силната експанзия в САЩ, което илюстрира ефекта, който има. Данните на МВФ показват, че на нетна основа САЩ са получили входящи потоци в размер на около 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през периода 2021-2023 г.
За развиващите пазари, които се нуждаят от повече международен капитал, за да догонят напредналите икономики, ситуацията едва ли е идеална. Базираният във Вашингтон МВФ смята, че развиващите се страни са видели изтичане на нетен капитал през последните години, едва за втори път от 2000 г. Миналата година брутните ПЧИ към нововъзникващите пазари са били само 1,5% от брутния вътрешен продукт - най-ниското ниво от началото на века.
САЩ привличат цялото внимание и това пресушава част от паричните потоци към нововъзникващите пазари, коментира Джонатан Фортън, икономист в Института за международни финанси, който проследява глобалния капитал.
Капиталовите потоци включват проекти, подкрепени от икономическите инициативи на администрацията на Байдън. Един пример: планира се южнокорейската Samsung Electronics Co. да получи безвъзмездна помощ от 6,4 млрд. долара за увеличаване на производството на чипове в Тексас като част от по-широка инициатива за инвестиране на общо над 44 млрд. долара.
Но има много неща, които могат да се променят.
Наскоро ръководителите на Фед направиха прогноза за цикъл на намаляване на лихвените проценти, който да започне до края на годината. Това може да намали привлекателността на американските активи с висока възвръщаемост за международните инвеститори.
В същото време, през ноември се очертават бурни президентски избори, които засилват политическата несигурност - с данъци, мита и влошаващо се геополитическо напрежение начело на списъка с тревоги.
Нарастващият дълг също предизвика опасения, че САЩ се насочват към неизбежен фискален срив. Това е риск за някои от ключовите причини, поради които САЩ са привлекателни за инвеститорите, според Алексис Кроу от PWC – включително репутацията на държавните ценни книжа като сигурна инвестиция.
Политиката на САЩ
Засенчваща всичко е дълбочината на политическите разногласия в САЩ, които сеят по-дълбоки притеснения относно зачитането на изборните резултати, върховенството на закона и ролята на държавните институции, според Грейс Фан от TS Lombard.
„От институционална гледна точка големият въпрос, който предстои, е дали върховенството на закона – подпомогнато от регулаторна яснота – като цяло ще надделее през следващия президентски мандат както за чуждестранните инвеститори, така и за американците“, казва тя. „Това е основополагащо за поддържането на достатъчно доверие на инвеститорите в американските активи в момент, когато стремежът към намаляване на зависимостта от долари бавно набира все повече инерция“, допълва още.