В голяма част от развития свят растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) е по-бавен през последните 15 години, отколкото през 90-те години. От 1992 г. до 2007 г. икономиката на САЩ расте в реално изражение (коригирано спрямо инфлацията) средно с 3,2 процента годишно. От 2008 г. до 2023 г. тя е нараснала само с 1,8 процента. Една важна причина защо растежът е по-бавен е, че ръстът на производителността е по-бавен. Някои икономисти наричат тази епоха „секуларна стагнация“, пише Telegraph.
Производителността на труда може да нарасне по много начини. Например, ако има повече инвестиции в капиталово оборудване, тези допълнителни машини могат да направят труда по-продуктивен, дори ако няма основно подобрение в ефективността, с която се използват трудът или капиталът. Но има обща концепция за производителност, обхващаща цялостната ефективност на използването на производствените фактори и отразяваща напредъка в технологиите, която икономистите наричат „обща факторна производителност“, или TFP .
TFP претърпя значително забавяне от 90-те години на миналия век и от началото до средата на следващото десетилетие. И докато през 15-те години до 2006 г. TFP нараства средно с 1,0 процента на година, през последните 15 години годишният темп на растеж е само 0,5 процента.
Има много теории точно защо става така. Възможно е количественото облекчаване и високите държавни разходи да водят до това, че фирмите, които иначе биха фалирали, правейки път на по-нови, по-напреднали в технологично отношение алтернативни фирми, вместо това са били подпомогнати да оцелеят. Икономистите наричат това хипотезата за „фирмите зомбита“.
Друга идея е, че технологичният напредък вече се е възползвал максимално от ключовите иновации на предишните поколения и че обхватът за по-нататъшни подобрения е по-ограничен. Това е хипотезата за „ниско висящия плод“.
Която и хипотеза да предпочете, вероятно се намираме към края на ерата на светската стагнация. Лихвените проценти се върнаха към по-нормални нива през последните години, създавайки по-голям натиск върху фирмите да правят иновации, за да могат да създадат достатъчно висока добавена стойност, за да обслужват дълговете си. Междувременно се появява вълна от нови технологии в икономиката, с потенциално големи последици за растежа.
Много от тези решения са технологии, които съществуват от известно време, но по някакъв начин все още не са навлезли в широка употреба (както видеоконференциите и дистанционната работа съществуват от много години, но изведнъж станаха много по-разпространени поради Covid). Ваксините срещу рак, изкуственият интелект (ИИ), колите без водачи, лабораторно отгледаното месо и зелените технологии не са съвсем нови концепции. Но дали поради повишаването на лихвените проценти или напредъка на самото време става така, че „зомбитата“, които са се изпречили на пътя им, сега се срутват, или защото най-накрая са постигнати ключови важни иновации в тези области, като много от тях изглежда най-накрая са на върха на широко разпространено приемане.
Ситуацията с ИИ може да ни даде известна представа за това как тези нови технологии могат да променят играта по отношение на растежа. Скорошно проучване на PWC установи, че растежът на производителността в секторите, по-силно изложени на навлизането на ИИ, е бил почти пет пъти по-бърз, отколкото в по-малко изложените на тази технология сектори.
Изпълнение в този мащаб може да означава, че следващата вълна на технологично внедряване в икономиката може да направи повече от това да върне икономиката на САЩ до нивата на годишен растеж от 1% за TFP, които бяха постигнати през 90-те и началото до средата на следващото десетилетие. Може би дори би могъл да навакса изоставането, така че в рамките на петнадесет години ръстът на TFP през предходните 30 години да се върне до тези нива от 1 процент на година.
Ако TFP нараства с 1 процент годишно оттук нататък, това би означавало, че икономиката на САЩ ще бъде с около 5 процента по-голяма, отколкото иначе, в рамките на едно десетилетие. TFP, наваксвайки загубения растеж след Голямата рецесия, може да означава, че икономиката на САЩ ще бъде с близо 10 процента по-голяма.
Това би имало много последици. Период на по-бърз TFP и растеж на БВП би означавал повече заетост и просперитет за гражданите на САЩ, без значение от това кой ще спечели президентския пост през идния ноември. Това също би означавало повече данъчни приходи, създавайки възможност за намаляване на дълга на САЩ, намаляване на данъците или увеличаване на разходите в области като отбраната. Може също така да обори идеите за икономическия упадък на САЩ и неизбежното им заместване като глобален икономически хегемон от Китай.
Опасно е да се определи точният момент, в който новите технологии най-накрая ще се реализират. Много анализатори обсъждаха как 3G спектърът на мобилните телефони ще промени използването на интернет от хората и тяхното потребление на видео съдържание в края на 90-те и началото на този век. До 2003/04 имаше контрадискусия, според която ролята на 3G е преувеличена, компаниите са направили твърде големи залази в търговете за 3G спектър и нищо няма да се случи през следващите десетилетия. След това първият iPhone се появи на света през 2007 г. и в рамките на година или две смартфоните се оказаха навсякъде.
По същия начин новите технологии не винаги успяват да се наложат лесно от първия път или пък този процес е напълно безболезнен. Може да има загуба на работни места и рецесии, докато икономиките се приспособяват към тях. Но в средносрочен план новите технологии, които сега са на прага на въвеждането, имат потенциала да променят всичко и в много случаи да направят нашите настоящи политико-икономически дебати почти неуместни.