Растежът на еврозоната няма да повлияе сериозно на българската икономика

Перспективите пред икономиката на еврозоната към края на март леко се подобряват, тъй като тя реализира малко по-добър резултат от очаквания за първото тримесечие. Това доведе до лека ревизия на очаквания на ОББ за ръста на еврозоната за тази година: от 0,5% на 0,7%. От сегашна перспектива не смятаме, че това ще повлияе осезаемо върху българската икономика и не променяме прогнозата си, която е за ръст от 2,3% за 2024 г. Това коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев, като се позова на последните данни на Националния статистически институт.

Българската икономика нарасна реално с 1,8% през първите три месеца спрямо същия период на миналата година, според изгладените предварителни данни на НСИ.

Той посочи, че икономическата активност през първото тримесечие на тази година се е движела от крайното потребление, което се увеличи стабилно с реално 3,4% при доминиращ относителен дял от 85,7% в структурата на БВП. На този фон инвестициите са нараснали значително по-бързо - със 7,9%, и въз основа на своя далеч по-малък дял от 18,5% в БВП също са повлиели за реалния ръст на икономиката. Обратно, нетният експорт през първото тримесечие е останал отрицателен и е задържал годишния реален прираст на БВП, въпреки че износът със спад от 2,1% отново се свива далеч по-бавно от вноса (-3,7%) на годишна база, коментира главният икономист на ОББ.

Д-р Емил Калчев отбелязва, че на фона на устойчива безработица от 4,4% за януари, февруари и март и забавяща се инфлация, ръстът на средната месечна работна заплата отново ускорено се устреми нагоре, достигайки 17,8% през март спрямо година по-рано.

Според него очакваната нормализация в ръста на заплатите, за която сигнализираха данните за декември с увеличение от 11,8%, не се състоя през първото тримесечие на тази година. „Главните фактори, движещи заплатите нагоре, са твърде затегнатият трудов пазар, характеризиращ се със слабо предлагане, държавната политика в ситуация на политическа нестабилност и партийно противопоставяне", отчита д-р Калчев. Той добавя, че процесът за догонване в рамките на ЕС и психологическата динамика, която все още не отчита спадащата инфлация, продължават да ограничават растежа.

Д-р Калчев добавя, че ръстът на цените продължава да се забавя и през април, като хармонизираната инфлация се забави до 2,5% на годишна база.

„Базисната инфлация (без храни и горива) се доближи до нея, като достигна 2,6%. Потребителската инфлация по националната методология беше дори малко по-ниска – 2,4%“, изясни икономистът.

ИЗБРАНИ ПРОГНОЗИ