Индустриалното производство в еврозоната неочаквано е спаднало в началото на второто тримесечие, хвърляйки сянка върху възстановяването на икономиката на валутния съюз през тази година след слабите ѝ резултати през 2023 г., предава Bloomberg.
Производството се е понижило с 0,1% през април спрямо предходния месец, през който беше отчетен ръст от 0,5%, съобщи Европейската статистическа служба в четвъртък. Икономистите очакваха повишение от 0,2%.
Резултатът оставя икономиката на еврозоната да разчита в по-голяма степен на сектора на услугите, за да продължи възстановяването си след скока на растежа през първото тримесечие. Европейската комисия прогнозира експанзия от 0,8% през 2024 г., което е два пъти повече от темпа през миналата година.
Въпреки че намаляването на лихвените проценти от Европейската централна банка миналата седмица може да окаже подкрепа на икономиката, централните банкери засега се въздържат от обещания за по-нататъшни стъпки, докато преценяват доколко е упорита инфлацията във валутния съюз.
Миналата седмица те заявиха, че производството показва признаци на стабилизиране на ниски нива след година, в която енергийната криза след инвазията на Русия в Украйна осакати производството в Германия, най-голямата икономика в региона. Това се отрази и на нейните партньори.
Докладът от четвъртък дава и някои надежди. С изключение на спада при междинните стоки, във всички останали категории се отчитат подобрение, включително увеличението с 0,7% при капиталовите стоки. Там се бележи ръст за трети месец.
В същото време в географски план лоши резултати се наблюдават предимно в по-малките страни от региона, като най-голям спад е отчетен в Люксембург, Латвия и Ирландия. От четирите най-големи икономики в еврозоната само Италия регистрира понижение.
Промишленото производство в България е отчело солиден ръст от 3,3% през април спрямо предходния месец, когато се понижи с 0,4%, сочат още данните на Евростат. То се е свило с 0,3% през април спрямо същия месец на миналата година след спад със 7,7% през март.