Много се говори за „френдшоринг“ в САЩ (разполагане на веригите за доставки в приятелски страни – бел. прев.), откакто министърът на финансите Джанет Йелън за първи път използва термина през 2022 г. Концепцията е един от ключовите начини, по които подходът на администрацията на Байдън към устойчивостта на търговията и веригата за доставки се различава от този на Доналд Тръмп. Но беше трудно да се излезе отвъд говоренето, отчасти защото САЩ нямаха ясна, подробна картина за собствения си капацитет в ключови индустриални сектори - да не говорим за този на своите приятели, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.
Това започва да се променя. Миналата година търговското министерство на САЩ стартира Център за верига за доставки, за да работи с партньори от частния сектор по картографиране на веригата за доставки. Сега то започна тихо да тества инструмент за определяне експозицията на веригата за доставки, който събира търговски и митнически данни от САЩ и много от техните съюзници, за да създаде подробна картина за това къде се крият рисковете и възможностите.
Идеята е да разберем колко здрави – или не – са наистина тези страни, когато става въпрос за веригите за доставки в различни сектори, като полупроводници, критични минерали, потребителска електроника и т.н. Колко бързо биха могли да бъдат заменени критични компоненти с произход съюзниците в случай на война, пандемия или природно бедствие? Доколко САЩ зависят от компоненти от една държава, като Китай или Русия?
„Искахме да създадем обща оперативна картина и споделен набор от факти за дискусии около веригата на доставки със съюзници в Европа или държажви, които са част от Индо-тихоокеанската икономическа рамка (IPEF)“, казва помощник-министърът на търговията за Грант Харис, който създаде новия център. „Нашата база за тези дискусии твърде често беше „всички ние трябва да направим повече“, но тогава нещата щяха да спрат, защото нямахме данните за по-подробен разговор.“
Звучи елементарно, споделя авторката, но като човек, който се занимава с веригите за доставки след рухването на фабриката Rana Plaza в Бангладеш през 2013 г., това е най-детайлното усилие на правителството на САЩ, което съм виждала досега, за да обозначат глобалните тесни места в широк набор от търговски сектори. (Бих искала да отбележа обаче, че министерствата на отбраната и енергетиката имат свои собствени усилия, насочени към техните специфични области на интерес.) Според няколко експерти по веригата за доставки, с които говорих, никоя друга страна - освен Китай - не прави повече по въпроса с трансграничното картографиране.
100-дневният доклад на Белия дом на Байдън за веригите за доставки наистина изтъкна общи области на уязвимост за САЩ, като чиповете, критичните минерали и фармацевтичните продукти. И голяма част от последващото законодателство на администрацията, най-вече Законът за чиповете и науката, целеше тяхното смекчаване. Но това не е същото като да видите конкретни области на уязвимост няколко слоя надолу по веригата.
Инструментът на търговското ведомство, който изпробвах миналата седмица, посочва авторката, може бързо да покаже на потребителя, че, например, докато страните от IPEF като цяло може да имат привидно сигурен 33-процентен пазарен дял при ключов електронен компонент, всъщност по-голямата част от него идва от една-единствена държава, която внася повечето от производствените си компоненти от Китай.
Разбира се, има ограничения за това, което може да се види в реално време, като се използват широки категории търговски данни, някои от които не са актуализирани от десетилетия. Служители на търговското министерство и експерти по веригата за доставки също биха казали, че е невъзможно да се създаде пълна 360-градусова карта, дори в най-критичните сектори, отчасти защото от бизнеса (все още) не се изисква да предава частна информация, като например материалната му сметка, която показват всички входящи компоненти.
„Ако влезете в Home Depot и попитате какъв процент от всички тези неща са от Китай, отговорът е „много“, казва Уили Ших, професор от Harvard Business School, който изучава глобалните вериги за доставки от десетилетия. „Кой знаеше, че покривните пирони, използвани в пневматичните пистолети, идват от доставчици около Пекин?“
Разбира се, американските представители се притесняват много по-малко от покривните пирони, отколкото от електрическата стомана или широколентовата инфраструктура. Но идеята зад новия инструмент е да започне да очертава основните рискови центрове, така че разговорите с търговските партньори да станат по-стратегически и ефективни. Може ли цялата тази антимонова руда (необходима за батерийните сплави), която задоволява глобалното търсене, да бъде заменена от австралийско предлагане? Възможно ли е повече компоненти за лаптоп да се доставят от Нидерландия?
Ших и други, като Кристофър Гопал, експерт по веригата за доставки, който е член на бизнес борда на Министерството на отбраната, виждат стойност в картографирането на риска. Но те също така отбелязват, че в крайна сметка ще са необходими сигнали за реално търсене, за да се създадат дългосрочни, икономически устойчиви промени в глобалните вериги на доставки. Да знаеш къде е предлагането е едно нещо - да направиш икономически жизнеспособно произвеждането на неща в богатите страни е друго.
Това е мястото, където френдшорингът може да помогне. Човек може да си представи, например, партньорство при електрически превозни средства или чистите технологии, което ще включва снабдяване с критични минерали от Австралия, използване на японския производствен капацитет и използване силата на потребителския пазар в САЩ за създаване на жизнеспособен продукт, който може да се конкурира на световния пазар.
Тъй като се знае все повече и повече за това къде и как се произвеждат нещата в световен мащаб, може да стане възможно да имаме по-малко националистичен, по-кооперативен разговор за това как да създадем устойчивост на глобалната верига за доставки. Това е цел, която се харесва и на двете партии в САЩ, където Законът за насърчаване на устойчивите вериги за доставки, който има за цел да кодифицира картографирането на риска, беше приет единодушно от Камарата на представителите в Конгреса неотдавна. Да се отървем от тесните места изглежда е нещо, с което всички можем да се съгласим, завършва Форухар.
09:18 | 30.06.24 г.
