Финансовите министри от еврозоната дадоха политическата си подкрепа в сряда на усилията на страните от Г-7 да осигурят заеми на Украйна, използвайки натрупаната печалба от замразени активи на руската централна банка, съобщава Bloomberg.
“Дискусията между министрите показва признателност за конструктивната ангажираност с партньорите от Г-7 в това отношение и пълната подкрепа това да продължи“, каза председателят на Еврогрупата Паскал Донахю в изявление след видеоконферентна среща на финансовите министрите.
Срещата бе свикана, за да се проучат възможностите за това как да се предостави първоначална финансова помощ на Украйна чрез заеми, основани на печалбата, получена от замразените активи на руската централна банка. Дискусията се проведе, след като министрите на финансите от Г-7 миналия месец прокараха плана, насочен към използване на до 50 млрд. долара за подпомагане на военните усилия на Украйна. Те се съгласиха да представят опции на лидерите на Г-7 преди срещата на върха в Италия следващата седмица.
Държавите от Г-7 са замразили активи на руската централна банка за около 280 млрд. долара в отговор на инвазията на руския президент Владимир Путин в Украйна, започнала през февруари 2022 г. По-голямата част от активите в Европа се управлява от базираната в Белгия клирингова къща Euroclear.
Министрите от еврозоната са били положително настроени към процеса, но са подчертали нуждата от споделяне на риска между ЕС и САЩ, посочват запознати източници.
На срещата в сряда председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард сигнализира, че използването на бъдещите приходи от лихви, придобити от замразените активи, не представлява риск за еврото, добавят източниците, говорили под условие на анонимност заради конфиденциалния характер на разговорите.
Едната от обсъжданите опции е била водено от САЩ предложение, при което САЩ – и вероятно и други страни от Г-7, ще предоставят заем на Украйна, който ще бъдат изплатен с печалбата, генерирана от замразените активи в ЕС, в допълнение към други вноски на партньорите от групата.
Планът обаче разчита на получаването на уверения от ЕС, че руските активи ще останат замразени, докато Русия не се съгласи да плати репарации, и че неочакваната печалба ще бъде налична за изплащането на заема.
В момента ЕС трябва да подновява санкциите си срещу Русия на всеки шест месеца, включително блокирането на активите на централната банка – стъпка, която се нуждае от единодушното одобрение на 27-те страни членки. Унгарският премиер Виктор Обран се превръща в препятствие при одобрението на последните кръгове санкции срещу Москва, както и в одобряването на финансова и военна помощ за Киев.
Друга алтернатива е страна или партньор от Г-7 да използва замразените руски активи в юрисдикциите си.
„Това би означавало, вместо да се използва неочакваната печалба, генерирана от замразени от ЕС активи, за изплащане на заеми от САЩ (или други членки на Г-7), тази печалби да бъде използвана за финансиране на главницата и лихвите за заем за Украйна, подкрепен от бюджета на ЕС“, се казва в документ, подготвен за обсъждане в Еврогрупата.
Този вариант обаче би бил сложен, защото 27-те държави членки ще трябва единодушно да се съгласят да използват бюджета на ЕС като гаранция след 2025 г.
Друг вариант, обмислян от европейците, е да се заобиколи задължението за шестмесечно подновяване на санкциите чрез „въвеждане на специфичен режим по отношение на активите на Руската централна банка, рамкирайки клаузата за редовен преглед с обективни критерии“, се казва в документа.
Тези обективни критерии биха били край на руската агресия, мирно споразумение и споразумение за военни репарации, но тази промяна също ще изисква единодушие.
21:04 | 05.06.24 г.
