Натрупването на резерви от Турция е лекарство за лирата с лоши странични ефекти

Централната банка на Турция, която преди беше критикувана за продажбата на резерви, за да подкрепи лирата, сега се опитва да ги възстановява, за да предотврати твърде силно поскъпване на валутата.

Финансовата система е наводнена със стотици милиарди лири ликвидност, която централната банка сега трябва да изчисти. Покупките на чуждестранна валута възлизат на 43 млрд. доларапрез последните четири седмици, коригирани за ефектите от оценката, според Goldman Sachs Group Inc., пише Bloomberg.

Резултатът е управлявана валута, която наподобява китайския юан и индонезийската рупия, според SEB AB.

След спада преди местните избори през март лирата поскъпва с около 0,4% спрямо долара в сравнение с над 2% ръст за южноафриканския ранд.

„Проблемът, пред който е изправена турската централна банка, се премества от слабостта на валутния курс към трудността да се избегне номинално поскъпване на фона на засилващите се чуждестранни потоци и по-благоприятна сезонност на текущата сметка“, коментират икономистите от Goldman Клеманс Графе и Башак Едизгил.

Натискът върху лирата да поскъпне сам по себе си е страничен ефект от вътрешните лихвени проценти, които са най-високи сред страните от Г-20, защото централната банка и фискалните власти се опитват да се справят с ръста на цените над 70%.

Гуверньорът на централната банка Фатих Карахан коментира, че паричната политика ще трябва да остане затегната, докато инфлационните очаквания спаднат. Повечето икономисти предвиждат намаляване на лихвените проценти най-рано през последното тримесечие на годината.

Високите лихви привличат инвеститорите, които вземат заеми на места с по-ниски лихви, за да инвестират в страни с високи лихви. Входящите потоци в Турция, свързани с търговията, се увеличават с около 16 млрд. долара от местните избори през март насам, изчислява Bloomberg Economics.

Според Goldman притокът на чуждестранни инвестиции ще продължи, докато повишените инфлационни очаквания забавят намаляването на лихвените проценти. Това поставя лирата под „значителен натиск за поскъпване, въпреки че валутата не е евтина в реално изражение“, казват икономистите.

Приглушеното второ тримесечие за лирата, съчетано с лихвените диференциали, които вероятно ще се разширят допълнително в нейна полза, предполага относително стабилна валутна перспектива, заради което притокът към Турция ще продължи да расте, според Селва Бахар Базики от Bloomberg Economics.

Капиталът, който прониква в Турци, позволява на централната банка да възстанови своя изчерпан запас от твърда валута. Той обаче не изтегля напълно лирите, напомпани в икономиката, което принуждава политиците да въведат допълнителни мерки.

Друго безпокойство е, че „контролираната лира“ създава „изкривяващи стимули за по-висок внос“, според Ерик Майерсон, главен стратег на SEB за нововъзникващите пазари. „В съчетание със сравнително ограничените резерви на централната банка, този подход може да не е устойчив в дългосрочен план“, казва той в изследователска бележка.