В цяла Европа има политически шум за намиране на начини за увеличаване на работното време. Кратките часове се считат за основен източник на икономическото неразположение в региона. Акцентът върху часовете труд обаче е погрешен. Вместо да оказват натиск върху безработните да търсят работа, правителствата трябва да обмислят как да повишат производителността на цялото време, свързано с работата, пише за Financial Times Гай Стендинг, автор на „Политика на времето: Контролът в ерата на несигурност“.
За някои служители на пълен работен ден дните са изпълнени с т.нар. „празен труд“. Докато пишех книгата си за времето, се натъкнах на много примери. Един известен такъв се отнася до германски държавен служител, който при пенсионирането си изпратил имейл до колегите си, в който казал, че през последните 14 години е бил там, но всъщност го е нямало, тъй като не е имал какво да прави. Друг пример се отнася до изпълнителен директор на финансова компания в лондонското Сити, който написал, след като се оттеглил, че му е била плащана шестцифрена заплата в продължение на шест години за работа, която е можела да бъде завършена за по-малко от шест месеца.
Управленците са склонни да измерват заетостта, като разглеждат времето, прекарано в платен труд, а не времето, прекарано в работа. Така те не са в състояние да видят нарастващото времево неравенство между тези, които са на пълен работен ден (стабилна заетост), и работната сила, която е с несигурна заетост.
Мнозина от хората със стабилна заетост се радват на изобилно свободно бизнес време - свободни дни и почивки. На следващо място е времето, прекарано в платено CPT (продължаващо професионално обучение), което участниците често отхвърлят като ненужна загуба на време. Консултантската компания McKinsey изчислява, че 5 процента от всички служители на заплата са достатъчно ненатоварени, че могат да заемат две или повече работни места на пълен работен ден едновременно - тенденция, която McKinsey нарича „двойно потапяне“.
В контраст, тези с несигурна работа не само нямат такива привилегии, но и трябва да вършат много тежка, непродуктивна работа. Мнозина трябва да си търсят работа, докато са наети на краткосрочни договори например. Това стана още по-отнемащо време благодарение на нарастването на онлайн системите, които принуждават кандидатите да преминат през множество кръгове на попълване на формуляри и тестване. В някои страни може да има пет или шест такива кръга. Средният брой кандидатствания преди да се стигне до интервю е повече от 25.
Някои позиции могат да изискват „работа срещу труд“, при която от служителите на непълно работно време се очаква да вършат неплатена работа извън официалното работно време. Други, като например болногледачи или шофьори за доставка, може да се наложи да участват в т.нар. „чакане за работа“. Това се отнася не само за хората с договори за работа с неопределени часове.
За съжаление съществува огромно търсене от хората с несигурна заетост на „работа за държавата“ – когато се кандидатства за помощи, демонстрира се търсене на работа на пълен работен ден и се обжалват санкции, свързани с обезщетения. Има и нарастващ дефицит на грижи. Поради застаряването и нарастващите разходи за грижи за деца, лица с увреждания и възрастни много хора са принудени да полагат неплатени грижи, погрешно наречени „икономическа неактивност“. Това е работа, на която трябва да се присъди подходяща икономическа стойност, а не да се разглежда като нещо, което трябва да бъде намалено с цел увеличаване предлагането на работна ръка и измервания растеж на БВП.
Всеки, работещ или безработен, който се нуждае от държавна помощ, е принуден да прекарва шокиращо много време в кандидатстване, редене на опашки, попълване на формуляри, изпипване на автобиографията, обжалване на санкции, събиране на финансови отчети и много други неща. В Обединеното кралство Министерството на труда и пенсиите даде да се разбере ясно при въвеждането на своята универсална кредитна схема, че иска безработицата да отнема толкова време, колкото и работата. Безработните трябва да докажат, че прекарват поне 35 часа седмично в търсене на работа.
Подобни тенденции съществуват в цяла Европа. Колко ли време се пропилява за продуктивната икономика, защото милиони хора са ангажирани с дейности, които губят време?
Има едно последно унижение, което във Великобритания смятахме за остатък от викторианската епоха: времето, използвано за кандидатстване за благотворителни помощи и редене на опашки в хранителни банки, просто защото за някои не е възможно да се оцелее без помощ. Това се отнася не само за бездомните, но и за работещи хора.
Накратко, може да се направи много, за да се освободи време за продуктивна работа, което в момента се губи. Политиката на времето при един гъвкав пазар на труда не е същата като при стария индустриален пазар. Правителствата трябва да се справят по-добре, завършва Стендинг.
07:38 | 25.05.24 г.
