fallback

Европейците се нуждаят от повече работни часове

Управленците трябва да преразгледат политиките, които обезкуражават труда

21:25 | 28.05.24 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

В своето есе „Икономическите възможности за нашите внуци“ Джон Мейнард Кейнс теоретизира, че естественият ход на икономическото развитие е по-богатите икономики да работят по-малко. Но Европа, където икономическият растеж е в застой и демографските перспективи са мрачни, прие това послание буквално, пише Financial Times в редакционен коментар.

Според Европейската централна банка (ЕЦБ) жителите на еврозоната работят значително по-малко часове от тези в САЩ, като след ковида това количество спадна повече отколкото в Америка. Това добавя към списъка с икономически недостатъци спрямо САЩ, които тревожат управленците в Европа. Германия - която има едни от най-ниските нива на работни часове в ЕС - обсъжда мерки, които биха стимулирали повече работа, а други държави би трябвало да се стремят да направят подобни промени.

Изследване на МВФ установи, че в Европа има разлика между часовете, които хората желаят да работят, и тези, които действително отработват, което води до 2% намаление на отработените часове в целия континент. Разликата произтича основно от работещите на непълно работно време и жените, и често се дължи на данъчни политики, които имат за цел да насърчат гъвкавостта, но неволно спъват работата.

Увеличаването на работните часове (в отговор на неудовлетвореното желание за работа) би било от полза за Европа. При условие, че заплатите са устойчиви, това би увеличило данъчните приходи и би могло да вдигне производителността. Повечето отработени часове също биха могли да направят Европа по-привлекателна за външни инвестиции. Това ще бъде все по-важно за бъдещето на Стария континент, тъй като демографският му спад вероятно ще наложи повече работни часове за поддържане на производството.

Германия е полезен пример. В началото на 2000-те години появата на „мини“ работни места (необлагаеми такива на непълен ден с ограничени доходи) помогна на родители и млади хора да печелят допълнителни приходи. Но натрупването на персонал след ковида затегна пазара на труда, като фирмите поддържат големи резерви от служители, за да се предпазят от недостиг на работна ръка. 

Това затруднява тези, които работят на непълно работно време или „мини“, да увеличат работното си време или да направят скок към заетост на пълен работен ден, а и таванът на необлагаемите доходи за „мини“ работните места изостава от ръста в издръжката на живота. Брачното данъчно законодателство в Германия, при което семейните двойки подават обща декларация, пък демотивира по-нископлатените съпруги/зи да работят. А тежките данъци върху извънредния труд обезсърчават работниците да полагат повече часове.

Трябва да се проучат данъчни реформи, насочени към адресиране на демотивацията при труда, като например увеличаване на лимита върху доходите от „мини“ работни места, както и предложението на германския финансов министър за намаляване на данъците върху доходите от извънреден труд. Европейските правителства също така трябва да се стремят да създадат силни стимули за работниците чрез промяна на баланса между социалните плащания, пределните данъци и минималната заплата.

Целта на реформите не трябва да бъде настигането на САЩ. Завишените работни часове в Америка са резултат от незавидни специфики при разходите за живот и социалните грижи. Нито пък реформите трябва да се опитват да обезсърчат заетостта на непълно работно време, за да повишат средната – добре изработените политики, които позволяват на родителите да работят на непълно работно време, могат да бъдат икономическо и демографско благо. Реформите освен това трябва да бъдат съчетани с образование, технологии и капиталови инвестиции, които повишават продукта от всеки допълнителен час работа. Производителността в Европа е спаднала доста под тази в САЩ и нейното повишаване в крайна сметка ще бъде по-важно от допълнителните отработени часове.

Кейнс пише, че дори при пиково икономическо развитие хората все още ще искат да работят, мотивирани от желание да допринесат за обществото. Изкуственият интелект и новите технологии могат да доведат до това състояние по-рано. Но дотогава Европа трябва да направи повече, за да впрегне и възнагради работния дух, завършва британското издание.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:14 | 28.05.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още