„Наблюдава се голям дял на правителственото потребление в структурата на БВП в страната. Това се дължи на ръста на държавния сектор, включващ държавни поръчки и проекти, изпълнение на европейски програми и програми по Националния план за възстановяване и устойчивост“, посочи той и обясни, че всяко правителствено потребление, започва като вземане, като това вземане е най-често от предприятията и в по-малък дял от домакинствата.
Доц. Станчев напомни, че данните на Националния статистически институт за ръста на БВП през първото тримесечие на таза година и за инфлацията, които излязоха миналата седмица, прогнозират ръст на БВП от 1,7% тази година, което е много близко до общата прогноза от 1,8%. Това е обяснимо, тъй като първото тримесечие никога не е най-силното през годината, коментира той.
Според него интересното в доклада за структурата на БВП е относително големият дял на правителственото потребление, което не е новост за тази година.
Икономистът напомни, че в последните десет години основният двигател на БВП е потреблението на домакинствата. „Това, което в последните пет години изглежда тревожно, е ниският дял на инвестициите. За пандемичния период това е обяснимо, но не се вижда относително подобрение. От друга страна, данни на БНБ сочат, че дори и малкото инвестиции в този период са направени относително добре и дългосрочно с визия за бъдещето“, преценява доц. Станчев.
По думите му всяка икономика има потенциал с големи инвестиции и даде за пример периода до 2008 г. „След това остават инвестициите, които продължават да работят, но страната няма как да поема повече поради различни причини – демографски или конкуренция. Има по-конкурентни направления за привличане на чуждестранни спестявания. Третият проблем е върховенството на закона и правото“, изброи какви са причините да не се насочват вложенията икономистът.
Той отбеляза, че има изключително голямото количество депозити в българските банки, но те не се трансформират в бъдещи инвестиции. „За да се случи това, е нужна инициатива на хората и предприятията", заяви Красен Станчев и обясни, че увеличаващият се държавен сектор свива тази възможност. И добави, че друг фактор е психологическата нагласа на хората, които предпочитат да имат спестени пари при евентуални икономически трусове.
Според икономиста инициативите за инвестиции и плановете на предприятията не могат да догонят изключителния ръст на доходите у нас. „Данните на НСИ отчитат отрицателна инфлация за месец април (-0,3%) и намаляващата такава на годишна база, но се вижда повишение на средната брутна заплата у нас. Това крие инфлационни предпоставки, тъй като продължаващата предизборна ситуация в последните години води до увеличаване на социалните разходи за пенсии, повишение на минималната работна заплата“, предупреди за евентуални нездравословни ръстове доц. Станчев.
На какво се дължи ръстът в обема на отпуснатите жилищни кредити у нас през последните години? Докога ще останат ниски лихвите по жилищните заеми в България? Каква промяна се очаква при тях след евентуалното приемане на еврото? По регулаторен начин ли трябва да се вдигнат разходите по жилищните кредити? Ще има ли нова инфлационна вълна?
Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.
19:45 | 21.05.24 г.
