БАН: До 2026 г. инфлацията в България ще се забавя, но ще остане висока

В следващите две години инфлацията в България постепенно ще се забавя, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие заради неблагоприятни външни фактори, но и вследствие на провежданата политика по доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности. В такива условия членството в еврозоната би се отложило и след 2025 г.

Това се посочва в редовния Годишен доклад: „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките. Докладът разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2023 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2026 г.

През периода 2024-2026 г. инфлацията постепенно ще намалява, но остава висока спрямо предходното десетилетие. Това до голяма степен се дължи на външни фактори, както и на някои дискреционни мерки на правителството (като провеждане на политика на доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности). Те допринасят за по-високия темп на инфлацията в сравнение със средните стойности за държавите членки на ЕС, посочват икономистите.

В краткосрочен план вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж, който се очаква да остане под потенциалния и плавно да се възстанови до средните нива преди пандемията от COVID-19, прогнозират икономистите на БАН.

Предвид неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, реалният растеж на БВП се прогнозира да остане под потенциалния, като през 2024 г. се очаква да бъде малко над 2%. До 2026 г. растежът плавно ще се възстанови до средните нива преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж. В средносрочен план икономическият растеж в България се очаква да бъде в рамките на 3,0-3,5% годишно.

Динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишаване на заетостта и ниския, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната.

Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояване на средствата от ЕС.

Предвид очаквания слаб икономически растеж при основните търговски партньори на България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия период 2024-2026 г.

Очакванията за 2024 г. са за охлаждане на кредитирането както на фирмите, така и на домакинствата на фона на нарастващите рискове на икономическата среда и начисляването на премия за риск върху вземанията от нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти по кредитите, посочва се в доклада.

Икономистите препоръчват активизиране на инвестиционната активност, преструктуриране на пазара на труда в условията на зелен и дигитален преход, провеждане на фискална консолидация, развиване на потенциала на външнотърговските отношения със страни извън ЕС и запазване стабилността на финансовия сектор.

2023 г. – икономиката и инвестициите се забавят, налице са проинфлационни фактори

Икономическият растеж през 2023 г. се забавя до 1,8%, се казва в Годишния доклад на учените от ИИИ. Според тях сериозен ефект върху реалния растеж на БВП оказват по-слабото външно търсене, повишените лихвени проценти в еврозоната и продължаващият ценови натиск. Въпреки тези предизвикателства частното потребление се разширява, особено през първите шест месеца на миналата година, подхранвано от стабилния пазар на труда, повишеното доверие на потребителите, забавянето на инфлацията и активната кредитна дейност.

Износът на стоки отбелязва спад, което се отразява на промишленото производство и продажбите. Изправени пред намалено външно търсене, българските фирми намаляват покупите от чужбина и инвестициите в стоково-материални запаси.

Инвестиционната активност остава слаба, което трайно се очертава като структурен проблем за българската икономика, въпреки че фирмите успяват да поддържат заетостта и да повишават номиналните работни заплати.

Годишната инфлация се забавя значително и възлиза на 5% в края на м.г., но въпреки антиинфлационното действие на международните фактори, изразяващи се в намаляване на цените на основните енергоизточници, суровините и селскостопанските стоки, както и рестриктивната парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), редица фактори от вътрешната макроикономическа среда продължават да оказват проинфлационен натиск, подчертават учените от ИИИ.

Пазарът на труда през 2023 г. все още е относително спокоен, независимо от някои негативни количествени и структурни промени в сравнение с предходната година. Отсъствието на структурни промени в заетостта съответства на общото състояние на забавяне на икономическия растеж и ниската инвестиционна активност. Икономиката слабо се преструктурира, което не води до промени в разпределението на заетите и активизиране на населението в трудоспособна възраст. Динамиката и структурните промени в работните заплати през 2023 г. не стимулират движението на заетите между различните групи икономически дейности, се казва още в доклада.

През 2023 г. фискалната политика продължава да бъде експанзионистична въпреки инфлационните процеси и предстоящата оценка на ЕК и ЕЦБ за спазването на Маастрихтските критерии, които определят готовността на България да се присъедини към еврозоната. Част от фискалните мерки за подпомагане на домакинствата и бизнеса, предприети по време на пандемията от COVID-19, се запазват, въпреки че инфлацията се превръща в по-голям проблем, отколкото безработицата, смятат учените от ИИИ. Според тях правителството продължава с активната политика по доходите, без да залага осезаемо намаляване на текущите разходи в бюджета или на увеличаване на данъците. Предприемат се някои промени в данъчната политика, дефинирани като антикризисни мерки, и други, свързани с прилагане на промени в европейското законодателство, които водят до допълнително намаляване на данъчните приходи и поставят в риск устойчивостта на фискалната позиция на страната в средносрочен план, отбелязват икономистите.

2023 г. се характеризира и със запазване на интензивните темпове на кредитиране в банковия сектор на фона на все още умереното повишаване на лихвените проценти. Търговските банки продължават да демонстрират устойчиви показатели въпреки неблагоприятните условия на средата, в която функционират. Вложителите продължават да увеличават своите спестявания, мотивирани в известна степен от увеличението на лихвените проценти по депозитите, се посочва в доклада.

Една от положителните новини е изменението на стойностите на индексите на капиталовия пазар в посока увеличение. За пръв път след 2017 г., през 2023 г. пазарната капитализация на основния пазар BSE заема съществен дял от общата пазарна капитализация. Появяват се нови компании, които се листват на фондовия пазар. Въпреки сътресенията на международните пазари, дължащи се на опасенията за повишаване на лихвените проценти и възможността за рецесия, SOFIX и българският капиталов пазар остават незначително засегнати, смятат икономистите.

Глобални перспективи и основни допускания за периода 2024-2026 г.

През 2024 г. базовият сценарий, приет от международните финансови институции и много икономисти, предвижда избягване на рецесията, запазване на икономическия растеж под потенциалния, а инфлацията все по-плътно да се приближава до дългосрочната цел от 2% на водещите централни банки. Това означава, че още през 2024 г. те ще могат да започнат да намаляват лихвените проценти, посочва се в доклада на БАН.

Оптимистичният сценарий предполага икономическият растеж в развитите икономики (и особено в САЩ) да бъде над потенциалния, а инфлацията да спада по-малко и по-бавно от очакванията. При такъв сценарий намаляването на лихвените проценти би било по-късно и с по-забавен темп, което би могло да има отрицателно въздействие върху фондовите и облигационните пазари въпреки по-високия икономически растеж.

Песимистичният сценарий включва кратка и по-скоро не толкова сериозна рецесия, която ще намали инфлацията по-бързо от очакваното, или дори по-сериозна криза, въпреки че вероятността за такъв изход изглежда ниска в момента. Силно влияние оказват различните геополитически и структурни рискове, които могат да повлияят на глобалната икономика.

Икономическата среда ще остане несигурна, а икономическата политика е изправена пред сериозни предизвикателства предвид необходимостта от окончателно преодоляване на последиците от пандемията от COVID-19 и ескалацията на напрежението около Украйна и Близкия iИзток и водещите се там военни действия. 

В темата на фокус докладът анализира и оценява измеренията на енергийната бедност в България през периода 2014-2023 г.

България регистрира едни от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, но изостава при въвеждането на механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства и не предприема необходимите действия за целенасочена, цялостна и координирана междусекторна политика в тази област, посочват икономистите.

Акцентира се върху необходимостта от провеждане на активна социална и инвестиционна политика към гражданите не само по отношение на текущите разходи за транспорт и енергия, но и за тяхното дългосрочно намаляване чрез целенасочени инвестиции и мерки в енергийна ефективност и декарбонизация.

Обосновано е и въвеждането на механизъм за социална поносимост на цените на електроенергията в условията на либерализиран пазар, който да е съчетан с ясно разписани мерки и с ясна скала на диференциране на подкрепата по доходен критерий. Учените предлагат енергийната бедност да се оценява не на лице, а на ниво домакинство, според броя лица в него, като се определя жилищната площ за всеки тип домакинство.

В системата за мониторинг на енергийната бедност трябва да се заложи ежегодно проследяване на реновираните сгради и разхода за енергия, адекватна оценка на социалните рискове и възможности, последиците за заетостта и уменията, въздействията от климатичния и енергийния преход в страната, предлагат още икономистите на БАН.