През първото тримесечие на 2024 г. верижният растеж на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да се ускори, което е предпоставка да се формира сходна динамика и при годишния темп на изменение на конструирания от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност. През второто и третото тримесечие се предвижда БВП да продължи да нараства както на верижна, така и на годишна база, подкрепян най-вече от вътрешното търсене и допусканото подобряване на перспективите пред външното търсене на български стоки и услуги.
Това е очакването на централната банка за развитие на българската икономика в краткосрочен план (до третото тримесечие на 2024 г.), представено в най-новото тримесечно издание „Икономически преглед“. За макроикономическата прогноза на БНБ са използвани статистически данни и информация, базирани на макроикономическата прогноза на централната банка, изготвена към 27 март.
Данните за еврозоната сигнализираха за продължаваща икономическа стагнация. Българският износ на стоки вероятно ще отчете по-висок растеж спрямо това, което се предполага въз основа на данните и очакванията за световната търговия и външното търсене през първата половина на тази година, поради изчерпването на базовия ефект на специфичните за страната фактори, ограничаващи износа в началото на 2023 г.
Глобалната инфлация продължава да се забавя на годишна база през първото тримесечие на 2024 г., което се дължи на спада на цените на суровия петрол и храните, както и на ефектите от затегнатата парична политика на водещите централни банки. Тези процеси, в комбинация със структурата на българската икономика и външната търговия, дават знак за неблагоприятни условия на търговия през първото тримесечие на 2024 г.
Динамика при лихвите
Динамиката на основните лихвени проценти в еврозоната се пренася сравнително бързо върху лихвените проценти по сключените сделки на междубанковия паричен пазар при функциониращия в България паричен съвет. Към март 2024 г. месечната стойност на индекса ЛЕОНИА Плюс възлиза на 3,79% (без промяна спрямо декември 2023 г.), а спредът между ЛЕОНИА Плюс и €STR е на -12 базисни точки (-11 базисни точки през декември 2023 г.).
В началото на 2024 г. среднопретегленият лихвен процент по нови срочни депозити в сектора на домакинствата остава на ниски нива, като през февруари е на 0,88%.
Високата ликвидност и продължаващият приток на привлечени средства в банковата система са главните фактори за запазващите се ниски лихви по нови срочни депозити за домакинствата общо за банковата система. Тези фактори не създават стимул за повечето от големите търговски банки да започнат да вдигат лихвените проценти по нови срочни депозити и те остават близо до 0%.
В резултат на трансмисията от затягането на паричната политика на ЕЦБ и ефектите от предприетото от БНБ увеличение на ставката на задължителните минимални резерви лихвите по новопривлечени средства от домакинствата остават ограничени общо за банковата система.
През първите два месеца на 2024 г. годишният растеж на депозитите на нефинансовите предприятия продължава да се забавя, като фактор с потенциално влияние за тази динамика е запазващата се тенденция към спад на номиналния оборот в сектора на промишлеността.
Предпочитанията на домакинствата да поддържат свободните си средства под формата на депозити в банките, както и нарастването на доходите от труд допринасят за сравнително високия растеж на депозитите на домакинствата, който възлиза на 10,8% към края на февруари. В условията на все още ниски нива на лихвените проценти по нови срочни депозити на домакинствата общо за банковата система растежът на депозитите на този сектор продължава да се дължи почти изцяло на овърнайт депозитите.
Високата ликвидност и капитализация в банковия сектор, както и конкуренцията между банките ограничават ефектите от повишените основни лихвени проценти в еврозоната и от увеличената от БНБ ставка на задължителните минимални резерви до 12%, в сила от 1 юли 2023 г., върху лихвените проценти по новоотпуснати кредити в сектора на домакинствата.
Годишният растеж на кредита за домакинствата се ускорява до 17,1% през февруари 2024 г., за което в по-голяма степен допринасят жилищните кредити и в по-малка – потребителските заеми. Търсенето на кредити от страна на домакинствата се подкрепя от нарастващите доходи от труд и нивата на лихвените проценти, които остават много ниски при жилищните зееми. Растежът на кредита за фирмите възлиза на 8% през февруари 2024 г.
Проинфлационен натиск
Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, се забавя до 3,1% през март 2024 г., посочват от БНБ. Тази динамика се определя главно от проявлението на базов ефект от бързото покачване на цените в групите на храните и базисните компоненти през 2023 г., както и в по-малка степен – от поевтиняването на енергийните продукти и промишлените стоки.
Фактори, произтичащи от вътрешната среда, които продължават да оказват проинфлационен натиск, са силните темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция.
Най-висок положителен принос за общата инфлация през март имат услугите и стоките с административно определяни цени и тютюневите изделия, следвани от хранителните продукти, отчита централната банка.
От БНБ прогнозират годишната инфлация да продължи да се забавя през второто и третото тримесечие на 2024 г., но очакваното запазване на силното потребителско търсене и нарастването на разходите за труд на единица продукция да продължат да оказват проинфлационен натиск върху цените.
В изданието на централната банка се посочва още, че през март дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция на България възлиза на 3,93%, като се понижава с 8 базисни точки спрямо декември 2023 г., като спредът спрямо дългосрочния лихвен процент на Германия възлиза на 158 базисни точки.
19:00 | 13.05.24 г.
