През март Филип Суейджъл, директор на независимия фискален надзорен орган на Конгреса на САЩ, каза пред Financial Times, че Америка рискува пазарен шок в стил Лиз Тръс заради растящoто си дългово бреме. Неговото позоваване на проектобюджета на бившия британски премиер от септември 2022 г. – който доведе до внезапен скок на доходността на държавните облигации на Обединеното кралство и сътресения на финансовите пазари – беше по-скоро опит да се отхвърли самодоволството, отколкото предупреждение за задаваща се криза, пише британското издание в редакционен коментар.
Суейджъл е прав да бие тревога. Дългът на Америка е на неустойчив траектория. Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че съотношението дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) на Америка ще надхвърли пиковата си стойност от Втората световна война (106 процента) до края на десетилетието и ще продължи да расте. Бюджетният дефицит се прогнозира да бъде средно 5,5 процента от БВП до 2030 г. - около 2 процентни пункта по-висок от средната стойност след 1940 г. Очаква се нетните лихвени плащания, които в момента са около 3 процента от БВП, също да продължат да се увеличават.
Политиката е утежняващ фактор. И демократите, и републиканците отдават значение на фискалната отговорност на теория, но и едните, и другите не са готови да затегнат коланите, особено в година на избори. Джо Байдън предложи бюджет в размер на 7,3 трилиона долара за 2025 г. Неговият съперник Доналд Тръмп обеща да поднови данъчните облекчения, въведени по време на първия му престой в Белия дом, което може да добави още 5 трилиона долара към дълга на държавата, според аналитичния център Комитет за отговорен федерален бюджет.
Нарастващият дълг на Америка оказва натиск върху дългосрочните разходи по заемите. Разхлабената фискална политика може да повиши инфлационните очаквания и възприятията за риск от държането на дълг за дълги периоди. Задаващото се голямо емитиране на дълг също така ще трябва да бъде поето от по-чувствителни към цените инвеститори, докато Фед сега се ангажира с количествено затягане.
Повишената доходност на държавните ценни книжа (ДЦК) вдига цената на заемите и може да подкопае икономическия растеж. Има засилена уязвимост към бързи и мащабни движения на пазарите на облигации в САЩ. Това има последващи ефекти и върху кредитната и финансовата стабилност в чужбина, тъй като държавните облигации на САЩ действат като бенчмарк за цената на дълга в световен мащаб. Изследванията на Международния валутен фонд (МВФ) сочат, че скокът на лихвите в САЩ с 1 процентен пункт води до ръст от 0,9 пункта в доходността на облигациите на други развити икономики и цял пункт при тези на развиващите се пазари. Ограничаването на вътрешния и глобалния растеж само ще засили нуждата от намаляване на дълга.
Икономическата тежест на Америка ѝ дава значително пространство. Ролята на долара като международна резервна валута означава, че търсенето на американски дълг е постоянно налице, а движеният от изкуствения интелект растеж на производителността наистина може да помогне за намаляване на дълговите проблеми. Но глобалното влияние на страната може да насърчи опасно самодоволство сред нейните политици. Пренебрегването на трудните решения за данъци и разходи, необходими за поставяне на дълга на по-устойчива основа, оставя икономиката на рискован път на фона на политическа и икономическа несигурност.
Например, ново президентство на Тръмп ще дойде със значителни неизвестни. Информациите, че неговият екип готви предложения за накърняване независимостта на Фед, са много тревожни за контрола над инфлацията. Стабилният пазар на облигации зависи от яснотата и доверието в правителствената политика - както може да потвърди Тръс. Нарастващата геополитическа нестабилност и рисковете на финансовите пазари, от непубличния капитал до проблемите с ликвидността на пазарите на ДЦК, също представляват проблем. Евентуални шокове биха могли да забавят растежа и да предизвикат вредни скокове в доходността, влошавайки още динамиката на дълга.
Рано или късно управленците трябва да предприемат двупартийни усилия в посока това как Америка да се финансира отговорно. Ако не, подплашените трейдъри на облигации може да ги принудят да го направят. Както главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша каза през април: „Нещо ще трябва да поддаде“, завършва Financial Times.