Скорошните спекулации за значителна девалвация на все още силно контролирания китайски юан изглеждат доста фантастични, като се има предвид, че Китай поддържа голям търговски излишък, както и такъв по платежния баланс в размер на около 2 процента от БВП (и това вероятно е подценено).
Но излишъкът на Япония е по-голям и това не попречи на йената да претърпи голям спад. Китай може да последва примера. Силният долар е отчасти причината, но в Китай основната история е постоянният спад на лихвените проценти към нулата, вътрешните икономически и финансови обстоятелства, и главоблъсканицата откъм политики, пише за Financial Times Джордж Магнъс, изследовател в Центъра за Китай към Оксфордския университет и бивш главен икономист на UBS.
Трябва да се отбележи, че няма голям смисъл или полза от предизвикано или случайно обезценяване на юана, което - ако се случи - би имало широкообхватни икономически и политически последици.
От вътрешна гледна точка няма основания за подпомагане на износа, предвид силната външнотърговска позиция на Китай. Също така би било напълно погрешно допълнително да се обезсърчават вносът и потреблението, когато са необходими значителни промени в политиките за разпределение и тези по доходите, за да се засили вътрешното потребителско търсене. Правителството трябва да обяви целенасочена фискална подкрепа за доходите и потреблението на домакинствата, финансирана чрез оттегляне на подкрепата за компании и държавни субекти, като по този начин се неутрализират стимулите за изтичане на капитали от страната, поне временно. Но това би включвало малко вероятно политическо обръщане на 180 градуса.
Ако такава фискална подкрепа е ограничена и облекчаването на паричната политика преобладава, по-слабият юан ще влоши дълбоко вкоренените финансови дисбаланси на Китай и неговата склонност към свръхпроизводство и износ.
Това от своя страна би изострило съществуващите търговски търкания в нови сектори като електрически превозни средства и оборудване за борба с изменението на климата, както и в по-стари като стомана, метали и корабостроене. Политика на обезценяване на валутата без съмнение би предизвикала враждебни реакции от страна на САЩ - особено при нова администрация на Доналд Тръмп - и ЕС.
Правителството на Китай от своя страна не би приветствало разрушителните последици от валутната обезценка. Спомените за финансовия хаос от 2015 г., при който неумелото коригиране на курса на юана предизвика значителен валутен натиск и изтичане на капитали, са все още пресни. И все пак това може да се повтори.
Китайските лидери планират да облекчат монетарната политика, като намалят изискванията за банкови резерви и лихвените проценти, както стана ясно след срещата на Политбюро в края на април. Откакто започна последният цикъл на облекчаване през 2022 г., лихвите се понижиха с 0,7-0,8 процентни пункта, като ставките по петгодишните заеми спаднаха до 3,95 процента. Инфлацията обаче е спаднала с повече. Реалните лихвени проценти по заеми за компании и домакинства скочиха от малко над нулата до 3-5 процента, затягайки финансовите условия за частните фирми и икономиката.
Освен ако инфлацията в Китай не се завърне, което изглежда малко вероятно предвид дисбалансите в търсенето и предлагането, номиналните лихвени проценти се насочват постепенно към нулата.
Тези обстоятелства пораждат за Китай така наречената трилема на Мъндел-Флеминг, кръстена на двамата икономисти, които твърдят, че една страна може да избере само две от следните три опции: валутен курс, фиксиран към друга държава, независима парична политика и свободни капиталови потоци. Китай обикновено избира мек фиксинг и монетарна независимост. През последните няколко месеца обаче правителството предприе мерки за втвърдяване на фиксинга и изиска от държавните банки да интервенират, за да подкрепят юана близо до нива от 7,25-7,30 за долар.
През следващите седмици и месеци трябва да очакваме намаления на лихвените проценти в икономика, която остава на прага на дефлация, с отслабващо вътрешно потребителско търсене. Разхлабените финансови условия, по-нататъшните спадове в цените на някои активи, като например недвижимите имоти, и слабата възвръщаемост на инвестициите биха изострили изтичането на капитали въпреки контрола. Ето защо юанът може да се обезцени.
Това става още по-вероятно, ако нарастването на ликвидността във финансовата система наруши практическия капацитет на валутните резерви да поддържат относително фиксирана валута и да финансират по-големи изходящи капиталови потоци. По мои оценки, между 2014 г. и 2017 г. активите във финансовата система на Китай са нараснали от 4 на 11 пъти резервите. През 2023 г., възлизайки на 65 трилиона долара, те бяха вече 20 пъти по-големи от резервите. Това не може да продължи до безкрай, като в крайна сметка, следвайки закона на Щайн, юанът ще се окаже най-слабата брънка във веригата, завършва Магнъс.
07:31 | 08.05.24 г.
