Април беше труден месец за Япония. Йената падна до 34-годишно дъно преди правителството да се намеси чрез валутна подкрепа на стойност 35 милиарда долара. Известен аналитичен център предупреди, че над една трета от общините в страната може да изчезнат. Ключова комисия по индустриалната политика очерта хронични заплахи за националния просперитет.
Япония – излязла от дефлацията, с несинхронизирана паричната политика с останалата част от развития свят и, все повече, без хора – от над година бива основателно описвана като страна в историческа повратна точка. Април, и в частност представянето на йената, направиха траекторията ѝ още по-неясна.
Сред различните възможни пътища през 2024 г., и в средносрочен план, има един, от който Япония се страхува най-много: потенциално изпадане в хаоса, изоставането и дисфункцията, които тя свързва с развиващите се икономики, пише азиатският бизнес редактор на Financial Times Лио Люис.
Като първата азиатска държава, получила етикета „развита икономика“, Япония носи тази титла от десетилетия с огромна гордост, както показва ужасът ѝ от евентуалната му загуба. Възможността това да се случи, колкото и да е абсурдна или далечна, си проправи път в публичния дискурс, често като мотивационен инструмент.
Устойчивият спад на йената от януари, заедно с разбунването на спекулантите и правителствената интервенция след това, накараха мнозина да определят ситуацията като валутна криза.
Според някои това излага наяве уязвимости в Япония, подобни на тези в развиващите се икономики. А чуждестранните туристи, които се тълпят в рекорден размер и заявяват в социалните медии колко евтино им се струва в страната, може би допринасят за усещането за ускорен упадък.
Но кършенето на ръце, поне засега, изглежда неуместно. Икономиката на Япония очевидно можеше да бъде в по-добра форма, а слабата йена рискува да потисне възстановяването на вътрешното потребление, но валутните резерви на страната възлизат на над 1 трилион долара. Движението на йената, колкото и тревожно да е на графиката, е от полза за големи части от корпоративна Япония. Държавният пенсионен инвестиционен фонд с активи за 1,4 трилиона долара държи приблизително 50 процента от своите вложения в чужбина и реализира рекордна печалба от 232 милиарда долара през 2023 г.
Въпреки това призракът на статута на развиваща се икономика наскоро витае все по-заплашително. Наскоро Стратегическият съвет за населението, използвайки най-новите правителствени прогнози за броя на жените в детеродна възраст до 2050 г., констатира, че 43 процента от 1729-те общини в Япония „вероятно могат да изчезнат“. Контурите на бъдещи призрачни градове, икономически мъртви зони и хронична бедност, се предполага, че вече са очертани.
Влиятелна комисия по индустриална политика към Министерството на икономиката, търговията и индустрията (METI) пък публикува последния си доклад, излагащ вида радикални промени, от които страната сега се нуждае, за да остане пред развиващите се икономики. Без сериозни промени в корпоративното управление, твърди той, растежът на реалните заплати и БВП ще остане нулев. „В резултат на това дори социалната стабилност може да бъде загубена“, заключава докладът.
В момента има някои убедителни контрапункти на песимизма. Например, недостигът на работна ръка ускорява отдавна закъснялата реформа на компаниите, позволява на по-младите японци да поемат по-големи рискове и да проявяват по-голям предприемачески дух, отколкото в миналото, и в крайна сметка може да осигури контекста, в който централната банка е в състояние уверено да повиши лихвите с ръста на реалните заплати.
Но това, което последните колебания на йената трябва най-силно да напомнят на всички, е, че Япония е в повратен момент. Тя излиза от десетилетия на едновременно дефлация, стагнация на заплатите, потиснати цени на акциите, противящо се на промените управление и излишък на работна ръка; и, като се има предвид безпрецедентното естество на всичко, през което премина, го прави без надеждни ориентири. Това е огромно скъсване с близкото минало. Йената намира своето ниво в среда, където повече или по-малко всеки път е неотъпкан. Централната банка няма аналог, който да следва. Корпоративният сектор трябва да се адаптира към работна сила, акционерна база и потребителско мислене, с които до голяма степен не е запознат.
Рисковете от погрешни изчисления - и вероятно от сериозно намаляване на жизнения стандарта - са високи и ще стават по-високи с течение на времето по начини, които METI и други са прави да описват като стряскащи. За управленците и не само те призракът на развиващата се икономика може да бъде полезен маркер, от който Япония упорито да страни. Рецептата може би е да се внесе част от оптимизма на развиващите се икономики в една отдавна развита такава, завършва Люис.
12:12 | 06.05.24 г.
