fallback

Л. Хампарцумян: Икономическите последствия от влизане на България в еврозоната са изконсумирани

Приемането на европейската валута ще ни даде една допълнителна геополитическа котва, посочи финансистът, председател на Българския форум на бизнес лидерите

12:26 | 25.04.24 г. 7

Фактът, че сме взели политическото решение за влизане на България в еврозоната, не прави сложен дебата за икономическите последствия, които са изконсумирани – като твърдия курс лев/евро. Има правила и ние сме ги приели – станахме членове на Банковия съюз, Exchange Rate Mechanism (ERM II) – всичко това е подготовка за еврозоната. Този коментар в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria направи финансистът Левон Хампарцумян, председател на Българския форум на бизнес лидерите.

Той е категоричен, че страната ни е подготвена за влизане в еврозоната и добави, че институциите отдавна са направили необходимото. „Ако не влезем от 1 януари 2025 година банковите институции, например, ще изгубят вложените в този процес усилия и средства и те ще трябва отново да бъдат инвестирани в един следващ момент, когато България се присъединява към еврозоната“, посочи финансистът.

Хампарцумян обясни, че освен технически, има и политически критерии, които по думите му са „по-неопределени“, и става въпрос на доверие между партньорите. "Засега това, което чуваме, е подкрепа. Поне засега. Тези хора не са чак толкова притеснени от нашите тук политически страсти", заяви той.

Финансистът е убеден, че присъединяването към еврозоната ще даде на България „допълнителна геополитическа котва“. „Тоест, ако утре някой, поради ситуация в избори има мнозинство и каже – искаме да извадим България от еврото, технически няма да могат да се справят“, даде пример той.

Според финансиста геополитическата причина България да влезе в еврозоната е аспект, който винаги е присъствал. „Но той става особено важен заради геополитическите напрежения около нас. Те най-вероятно няма да свършат след половин или една година, а ще бъдат дългосрочно с нас и ние трябва да се определим – къде сме геополитически. Ние сме го направили, но тъй като се чуват различни гласове –- да излизаме от НАТО, да излизаме от Европейския съюз. Това са неща различни от критиките към ЕС“, смята Хампарцумян.

По думите му аргументите дали сега да се влезе в еврозоната, дали сме готови, или не сме готови, „приличат много на спор къде е нулата на координатната система“. Тя е там, където сме я сложили, а след това построяваме всичко спрямо нея в така създадената координатна система“, направи сравнение той.

Финансистът припомни, че политическото решение страната ни да стане част от еврозоната е взето на две стъпки. Първото решение е през 1997 година след „Голямата криза“, когато се присъединяваме чрез паричния съвет към германската марка. Второто решениe е при присъединяването на България към ЕС, където „сме подписали (без срокове), че ще се присъединим към еврозоната“.

„Оттам нататък е въпрос на организация, политическа воля, а също и за информационна кампания за тези, които се съмняват“, съветва Хампарцумян.

Съществува ли реален дебат за икономическата политика на страната? Напуска ли не само чуждестранния, но и българския капитал страната ни в търсене на по-предвидими дестинации за инвестиции? Кои са факторите, които пречат на инвестиционната активност? Как страната ни трябва да подобри имиджа си?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:26 | 25.04.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още