fallback

Готова ли е страната ни на финалната права за влизане в еврозоната

Какви са предизвикателствата за ускоряване на темповете на икономическия растеж, коментират финансисти

21:42 | 23.04.24 г.

Включването на недобре подготвена страна в еврозоната носи риск от задълбочаване на икономическите проблеми на страната, а не от тяхното автоматично облекчаване. Това мнение изрази проф. Гарабед Минасян в дискусия за предизвикателствата и възможностите от влизането на страната в еврозоната на форума "Икономика на еврото – развитие на индустрии и услуги и насърчаване на инвестиции в условията на прехода към еврозоната" в София, организиран от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ).

Според него трудностите на процеса биха могли да рефлектират върху повишаващо се социално-икономическо напрежение. Проф. Минасян предупреди, че в такива случаи се намира политическа партия, която да "яхне" общественото недоволство с непредвидими неблагоприятни последствия в средносрочен, а дори и в дългосрочен план.

По думите му рисковете за България, свързани с еврозоната, са ниската степен на реална конвергенция на страната, слаба иновативност, силно социално разслоение.

Сред примерите, които даде икономистът относно очакванията за ускоряване на икономическата динамика с включването към еврозоната, са средногодишните темпове на прираст на БВП. Той съобщи данни, според които в периода 2010-2015 г. темповете на икономически прираст на страните членки на еврозоната Естония, Литва, Латвия, Словакия плюс България са били средногодишно за страна около 2,9%, а за периода 2015-2022 г. има забавяне на този темп до 2,7%.

„Страните в дерогация – Полша, Румъния, Унгария, Чехия, за периода 2010-2015 г. имат темпове на икономически прираст средно за страна на година 2,4%, а за периода 2015-2022 г. – прираст от 3,3%“, направи сравнение проф. Минасян. По думите му това не е случайно – страните в дерогация са съумели да използват своите възможности за ускоряването на темповете на икономическия растеж, докато при другите има съобразяване с едно или друго изискване и някаква форма на ограничаване и адаптиране към съществуващата ситуация.

Финансистът Любомир Каримански смята, че наред с политическия елемент, трябва да разглеждаме и начина на техническото изпълнение на влизане в еврозоната. „В България политически може да има настроение за приемане в еврозоната, повечето политически партии може да са на това мнение, но нека да видим технически готови ли сме за еврозоната“, настоя той. 

Каримански обърна внимание, че няма информация как се подготвя технически бизнесът у нас и дали се дискутира например начина, по който ще стане изземването на монетите, които са над 10 600 тона, за да може хората да са информирани“.

Според финансиста обаче, важният въпрос е от гледна точка на публичните финанси. „Трябва да обърнем внимание дали в момента всичко, което е предвидено ката финансиране от страна на европрограмите, можем да го изпълним със съдържание, посочи той. – Важно е да се види доколко държавата използва средствата за инвестиране и развитие на инфраструктура, за подобряване на производителността и за създаване на условия да бъдем конкурентоспособни.“

Той заяви, че когато държавата взема заем, за да обезпечи социалната и пенсионната система с вдигане нормативно на доходите, трябва да се направи връзка и доходите да минат през производителността. „В противен случай това означава, че дълговете, които емитираме навън и са реализирани преди всичко на външния пазар, монетизират част от дефицита, който имаме“, предупреди Любомир Каримански. Резултатът от това е разходване на повече средства и увеличаване на съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт, което в съвременната глобална икономика вече е хроничен проблем.

Според финансиста Левон Хампарцумян със заявката България да стане член на еврозоната е важно да участваме в трансформацията на Европа с вземането на решения. „Еврозоната има един куп недостатъци, но покажете нещо по-добро, какво искате – например Централният комитет на Китайската комунистическа партия ли да ни определя стабилността на валутата", попита риторично Хампарцумян.

Той е убеден, че еврото е много сериозна геополитическа котва. „Технологично, аспирантите, които искат да ни вадят от еврото, от еврозоната, от ЕС, НАТО, технически няма как да се справят. И когато популистичните им обещания угаснат, те ще си заминат и ние ще си седим в еврозоната и тази част на света, която харесва на повечето българи“, прогнозира Левон Хампарцумян.

Според финансиста Любомир Дацов да се дискутира нещо, за което сме на финалната права, е абсолютно безсмислено от управленска гледна точка. „Защо управляващите декларираха, че искат да бъдем в еврозоната, но не направиха нито една реална стъпка, отбеляза той. – Присъединяването към Европа  е въпрос на политики и тяхната реализация, а не на административни регулации, както се опитват много хора да го правят.“

Дацов смята, че ако има някакво предизвикателство, това е „как да се върнем в онази скучна балансираност на традиционните политики, които работят системно на база политики, а не на база пиар“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:21 | 23.04.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още