fallback

Приземяването на американската икономика е неизбежно

То ще се случи, след като ефектът от фискалните и монетарни стимули избледнее

07:07 | 23.04.24 г. 7
Автор - снимка
Създател

Очаква се растежът на брутния вътрешен продукт на САЩ за периода януари-март (чиято първа оценка ще бъде обявена в края на април) да бъде с годишен темп от най-малко 2 процента за седмо поредно тримесечие, опровергавайки някогашното всеобщо предвиждане, че повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв ще предизвика рецесия. Първо икономистите коригираха тези прогнози до „меко кацане“, а сега говорят, че ще се мине „без кацане“, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Конвенционалните модели за прогнозиране бяха по-грешни от обикновено в това възстановяване след пандемията. Но защо? Може би най-пренебрегваното обяснение за американската устойчивост е, че в много по-голяма степен от другите развити страни САЩ продължиха да стимулират икономиката си доста след края на рецесията от 2020 г.

Част от тези фискални и монетарни стимули все още преминават през системата, поддържайки растежа изкуствено висок и надувайки потребителските цени и тези на активите.

След като пандемията удари, президентите Доналд Тръмп и Джо Байдън направиха около 10 трилиона долара нови разходи, 8 трилиона от които след края на кратката рецесия, предизвикана от ограничителните мерки заради Covid-19 в началото на 2020 г. Правителствените разходи на САЩ са с около 2 трилиона долара годишно по-високи от нормата преди пандемията и са напът да поставят рекорди като дял от БВП.

Междувременно останалият развит свят вървеше в различна посока. През годините от началото на пандемията нарастващите дефицити възлизат на кумулативно 40 процента от БВП в САЩ, два пъти повече от средното за Европа и една трета повече, отколкото в Обединеното кралство.

Според някои оценки фискалните стимули представляват повече от една трета от растежа на САЩ през 2023 г.; без тях САЩ нямаше да изглеждат като такова чудо в сравнение с другите развити икономики.

Още по-недооценен от отвързаните фискални стимули е начинът, по който монетарният растеж тласна икономиката и финансовите пазари. Фед създаде толкова много пари по време на пандемията, че по някои показатели излишъкът все още не е напълно усвоен от икономиката.

Широката мярка за паричното предлагане, известна като М2, която включва пари в брой, държани в сметки на паричния пазар, и банкови депозити, както и други форми на спестявания, все още е доста над тенденцията си отпреди пандемията. В Европа и Обединеното кралство, където монетарните стимули бяха по-малко агресивни, M2 вече падна обратно под дългосрочния си тренд.

Този продължаващ ликвиден стимул противодейства на вдигането на лихвените проценти от Фед и помага да се обясни текущото поведение на цените на активите. Корпоративните  печалби се повишиха благодарение на силния растеж на БВП, но цените на акциите - да не говорим за биткойна, златото и много други активи - се покачват още по-бързо. Тази странна комбинация - по-високи оценки на акциите въпреки по-високите лихви - не се е случвала в нито един период на затягане на паричната политика от страна на Фед от края на 50-те години на миналия век.

Подобна левитация е видима и на жилищния пазар в САЩ - въпреки по-високите лихвени проценти по ипотечните кредити цените се повишават по-бързо, отколкото в други развити страни. От 2020 г. общото нетно състояние на домакинствата в САЩ се е увеличило с близо 40 трилиона долара до 157 трилиона, движено от цените на жилищата и акциите. За по-заможните този „ефект на богатството“ е щастлив обрат. Повече американци планират да почиват в чужбина това лято, отколкото когато и да било, откакто започва да се води статистика през 60-те години. За по-бедните, които летуват в САЩ, нямат собствен дом и са по-млади, тези условия са по-малко благоприятни.

Има, разбира се, и други разумни обяснения за устойчивостта на САЩ, включително скокът на имиграцията и бумът на изкуствения интелект (AI). Освен това много американски длъжници плащат фиксирани лихви и няма да бъдат засегнати от вдигането на ставките, докато не трябва да рефинансират заемите си. Новите правителствени стимули насочват милиарди инвестиции в субсидирани индустрии - от зелени технологии до компютърни чипове.

Но едно е ясно: тъй като както потребителските цени и тези на активите са по-високи в САЩ в сравнение с другите развити държави, американската икономика прегрява и Фед има по-малко пространство от очакваното за намаляване на лихвите. Докато лихвените проценти остават по-високи за по-дълго време, САЩ ще очакват още по-големи проблеми, ако поддържат дефицит близо до 6% от БВП - това е два пъти повече от средното за страната преди пандемията и шест пъти повече от средното за Западна Европа. САЩ не могат да поддържат такива агресивни стимули за неопределено време, като държавните разходи вече се забавят.

Икономиката обаче далеч не е точна наука и е трудно да се знае в кой момент ефектът от стимулите ще изчезне. Но след като това стане, кацането може да дойде по-бързо, отколкото всеки конвенционален модел предполага сега, завършва Шарма.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:10 | 23.04.24 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още