Десетилетие след болезнената криза икономиката на Гърция върви напред

Преди десетилетие Гърция бе в разгара на унищожителна дългова криза, белязана от години на икономии, трудности и безредици. Сега официални лица и инвеститори казват, че 2024 ще бъде годината, в която възстановяването ѝ най-накрая ще завърши, пише Ройтерс.

Прогнозите са гръцката икономика да се разрасне с почти 3% тази година, като размерът ѝ ще доближи този отпреди кризата от 2009 г. и засега задминава средното увеличение в еврозоната от 0,8%.

Разходите за заеми потънаха под тези в Италия, а банките, спасени по време на кризата, са готови да бъдат напълно приватизирани за пръв път от десетилетия – ход, който според някои от най-големите инвеститори в страната е последен сигнал за нормалност.

„Без участието на държавата, това си е забележително“, казва Вим-Хайн Палс от мениджъра на активи Robeco, който наскоро купува акции на гръцки банки. „Гръцката икономика е в добра форма да спечели от допълнителен растеж занапред“.

Обратът в Гърция, чиято дългова криза заплаши да причини смъртта на цялата еврозона, е очевиден – поне на хартия. Сега страната е изправена пред нов проблем: да бъде препъната от стагнацията в същите тези гиганти на еврозоната, които някога наложиха строги реформи върху икономиката ѝ.

След години извън международните пазари Гърция си върна инвестиционния рейтинг през 2023 г. Когато спасителният фонд на страната миналия месец продаде дела си в Piraeus Bank – една от най-големите банки в страната, продажбата бе презаписана осем пъти.

Предизвикателствата обаче остават. Намаляващата раждаемост и недостигът на работна ръка заплашват перспективите в дългосрочен план, а разпространението на свързани с климата бедствия като горски пожари и наводнения натежават на държавните финанси.

Много обикновени гърци, разтърсени от кризата, казват, че не виждат голяма разлика, а икономистите твърдят, че по-големите ползи от възстановяването ще отнемат време. За да гарантира дългосрочен растеж, страната трябва да се диверсифицира отвъд типичните икономически двигатели на туризма, имотите и услугите.

Над половината от преките чуждестранни инвестиции в Гърция, които през 2022 г. възлизат на около 7,5 млрд. евро, идват от северноевропейски страни като Франция и Германия, които се борят със слаб растеж. Гръцкият износ, например селскостопански стоки, горива и фармацевтични продукти – две трети от които се насочват към ЕС – е спаднал с почти 9% миналата година. Икономическият растеж се е забавил до 2% през 2023 г., отчасти в резултат на забавящите се съседни икономики.

„По-ниските прогнози за растеж в Европа засягат Гърция по два основни начина. Чрез натиск върху износа... и чрез по-високата цена на парите“, казва Никос Ветас, ръководител на икономическия мозъчен тръст IOBE.

Финансите се съживяват

Десетилетия на необуздано укриване на данъци и преразход застигнаха Гърция през 2009 г., когато тя изпадна в рецесия и правителството разкри огромна дупка във финансите, която предизвика шокови вълни на световните пазари.

До 2015 г. тя подписа три спасителни плана с еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) на обща стойност 280 млрд. евро. В замяна тя се съгласи на икономии, които намалиха заплатите и пенсиите в публичния сектор и предизвикаха години на бурни протести.

Откакто Гърция излезе от спасителната програма през 2018 г., тя съживи банковата си система и разчита единствено на дългови пазари за своите нужди от заеми. През 2022 г. се изплати на МВФ две години предсрочно.

Спокойствието е до голяма степен възстановено. На централния площад „Синтагма“ в Атина, където преди 10 години протестиращи хвърляха бензинови бомби срещу полицията за борба с безредиците, протестирайки срещу мерките за икономии, днес автобусите забавляват туристите, които седят под сянката на портокалови дървета.

Посещенията на Акропола, най-известната древна забележителност в Гърция, достигнаха 3,8 млн. през 2023 г., почти четири пъти повече от броя, наблюдаван в разгара на кризата.

Неравенството остава

За много гърци обаче икономическото възстановяване не означава подобряване на жизнения стандарт.

Безработицата остава над 10% - на второ място в ЕС след Испания, а БВП на глава от населението, изразено в покупателна способност, е сред най-ниските в блока, показват данните на Евростат. Средната месечна заплата от 1175 евро е с 20% по-ниска, отколкото преди 15 години, показват данни на министерството на труда.

Гърция трябва да развие сектори, където инвестициите са по-дългосрочни, каза Ветас от IOBE, „като инфраструктурни проекти и производство“.

Профсъюзите организираха обща стачка в сряда, при която влаковете, автобусите, корабите и такситата бяха спрени, а стотици излязоха по улиците, призовавайки за по-високи заплати. Някои хора не са се възстановили от това, че са изгубили всичко, когато икономиката се срина.

Периклис Фриганас тегли банков заем през 2009 г., за да разшири сервиза си за ремонт на мотоциклети в Атина, но кризата намалява оборота му с 90% през следващите шест години. Той затваря магазина през 2020 г. и наскоро губи апартамент, който споделя с безработната си съпруга и трима синове, след като го използва като обезпечение по заема.

„Кризата разби много хора и аз бях един от тях“, казва 61-годишният Фриганас. "Нещата се подобряват само за "богатите", всички останали губят“.