Световната банка: България рискува забавяне на приема в еврозоната заради политическата криза

Политическите рискове за България отново нарастват след неуспешната правителствена ротация между двете управляващи в коалиция партии, което доведе до падането на последното редовно правителство през март 2024 г. Страната се насочва към нови предсрочни избори – шести поред в рамките на три години – което заплашва да забави инерцията в провеждането на реформи и да застраши напредъка по ключови политически цели като приемането в еврозоната в близко бъдеще. Това се посочва в пролетния доклад на Световната банка за развитието на икономиките на Европа и Централна Азия, публикуван в четвъртък.

Конвергентният доклад на Европейската комисия (ЕК) за готовността на страната за влизане в еврозоната се очаква през юни 2024 г. За момента инфлацията остава единственото предизвикателство във връзка с Маастрихтските критерии, но разликата между реалната стойност на инфлацията и референтната стойност бързо намалява.

Очаква се растежът на икономиката да се ускори през 2024-2025 г. с предвижданото възстановяване в еврозоната. Целта на България да влезе в еврозоната през май 2025 г. може да бъде трудна, но не и невъзможна за постигане, ако страната има стабилно правителство и забавянето на инфлацията продължат в следващите месеци така, както се очаква.

Институционалните слабости спират растежа

Българската икономика се забавя през 2023 г. в съзвучие с икономиките на водещите търговски партньори на страната. Инфлацията продължава да намалява, но скоростта е бавна и поставя в риск приемането на страната в еврозоната през 2025 г., пише в доклада.

Ръстът на заплатите изпреварва производителността през 2023 г., което подхранва опасенията, свързани с конкурентоспособността. Макар че доходите в страната постепенно се приближават до средните за ЕС от началото на века, пътят на развитие на България остава неравномерен. Към 2022 г. БВП на глава от населението достига 62,1% от средната стойност за ЕС по паритет на покупателната способност, с което остава най-бедната държава членка.

В добавка институционалните и управленски слабости продължават да възпрепятстват по-бързият растеж на производителността и развитие на страната.

От началото на 2021 г. страната е белязана от политическа нестабилност и това доведе до загуба на набраната инерция по отношение на провеждането на реформи. Този период беше прекъснат от две редовни правителства с кратък живот, които се опитаха да повишат усилията за постигане на основни политически цели като заложените в Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки това подновяването на политическите сътресения заплашва да изпрати страната обратно в спирала от предсрочни избори с по-слабо желание за реформи.

Световната банка отчита, че България относително добре се е справила с кризите от последните няколко години, като е запазила силна фискална позиция и дефицитът не надминава 3% в нито една от годините на криза. Публичният дълг при прогнозен дял от 23,8% от БВП за 2023 г. остава сред най-ниските в ЕС.

Същевременно нивата на бедност се запазват относително високи за ЕС. По сходен начин, неравенството в България е на едно от най-високите равнища в ЕС в продължение на години, с коефициент на Джини от 40,8 пункта през 2021 г.

Кредитната експанзия крие риск от създаване на балон

Дори ако банковият сектор остане стабилен и високо рентабилен (с нетна печалба по-висока с 64% през 2023 г.), продължаващата кредитна експанзия – отразена от строителния бум, подхранва опасенията за създаване на строително-кредитен балон. Той може да доведе до болезнена корекция на пазара и увеличаване занапред на необслужваните кредити – 3,63% в края на 2023 г.

Ръстът на заемите остава почти без промяна в края на 2023 г. – 12,4% на годишна база (спрямо 12,7% в края на 2022 г.), като кредитите за домакинствата дори се увеличават с 15,9% при ръст от 14,6% в края на 2022 г. По сходен начин, разрешителните за строителство на жилищни сгради се увеличават с двуцифрен темп през последното тримесечие на 2023 г.

Бюджетът предвижда (на касова основа) 3% фискален дефицит за 2024 г., като се основава на амбициозна програма за капиталови разходи. Така изглежда, че фискалната консолидация ще се отложи за след 2024 г. Прогнозите са за запазване на слаб излишък през периода 2024-2026 г. заради очакваното коригиране надолу на цените на ключови вносни суровини и увеличаване на нетния износ на услуги.

Ситуацията в Европа и Централна Азия

Икономическата активност в нововъзникващите и развиващите се икономики в региона на Европа и Централна Азия вероятно ще се забави тази година поради отслабената глобална икономическа среда, строгата парична политика, забавянето на растежа в Китай и по-ниските цени на суровините. Всички тези фактори влияят негативно на растежа в региона, се посочва в икономическия доклад на Световната банка.

Регионалният растеж вероятно ще се забави до 2,8% тази година след значително укрепване до 3,3% през 2023 г., тъй като икономиките както на Русия, така и на засегнатата от войната Украйна се върнаха към нива на растеж и поради по-стабилното възстановяване в Централна Азия. Ръстът на регионалното производство вероятно ще остане като цяло непроменен през 2025 г.

Забавеният растеж допълнително ще забави възстановяването на региона от скорошните шокове, включително инвазията на Русия в Украйна, която продължава, пандемията и кризата с разходите за живот през 2022 г. Въпреки забавянето на инфлацията кризата с разходите за живот, започнала през 2022 г., продължава да засяга домакинствата независимо от увеличенията на реалните доходи през миналата година.

В Украйна се предвижда темпът на възстановяване да се забави до 3,2% тази година от 4,8% през 2023 г., което отразява по-малката реколта и постоянния недостиг на работна ръка. Според скорошни оценки на Световната банка и партньорските институции разходите за реконструкция и възстановяване в Украйна са нараснали до 486 млрд. долара, което е повече от два пъти размера на предвоенната икономика на Украйна през 2021 г.

Растежът в Турция също е вероятно да отслабне до 3% тази година – най-ниското му ниво от 2009 г., с изключение на засегнатите от пандемията години – тъй като се очаква усилията за макроикономическа консолидация да ограничат вътрешното търсене. Понижените глобални цени на петрола ще осуетят перспективите в Централна Азия, като растежът ще се забави до 4,1% тази година от приблизително 5,5% през 2023 г.

По отношение на частния бизнес докладът посочва като предизвикателство проблема с уменията и образованието на работната сила, което се превръща в пречка пред растежа. По-добре образованата работна сила е свързана с по-висока производителност и може да доведе до повече иновации, отчита докладът.

Банковото кредитиране на частния сектор е относително ниско и не се е увеличило през последното десетилетие. Кредитирането също има тенденция да бъде по-краткосрочно. За да подобрят растежа на производителността и иновациите, фирмите се нуждаят от достъп до дългосрочно финансиране.