Европейските държави са похарчили едва 1/3 от парите, заделени за възстановяването на икономиката на Европейския съюз (ЕС) от пандемията от коронавируса (тоест по Плана за възстановяване и устойчивост), сочат данни на Европейската комисия (ЕК). Сега държавите от общността притискат Брюксел да намали бюрокрацията и да ускори разплащанията, пише европейкото издание Politico.
Във фонда бяха събрани 723 млрд. евро, които трябва да бъдат разпределени до края на 2026 година. Според ЕК в момента средствата, които чакат да бъдат получени, са към 500 млрд. евро.
Испания, коята е сред най-големите бенефициенти, защото икономиката ѝ е сред най-засегнатите от кризата с коронавируса, досега е успяла да вземе 340 млн. евро, и то под формата на заем, при положение че има правото на 83 млрд. евро (заеми и грантове).
В Брюксел също имат основания да са внимателни, след като в Италия бяха арестувани 20 души като част от разследване в рамките на ЕС за измами на стойност 600 млн. евро с парите от този фонд.
Източници на Politico обаче твърдят, че проверките как се разходват тези средства са прекалено стриктни и повече напомнят на пълен одит, отколкото на проверки. Други чиновници смятат, че взимането на заем от Плана, каквата възможност беше предоставена на страните от ЕС, "не си струва усилията" на фона на всички изисквания, които се поставят.
Източници от ЕК коментират пред изданието, че се готвят мерки, които да ускорят разплащанията.
В Брюксел вече отписаха 100 млрд. евро от предвидените средства - страните от ЕС не успяха да кандидатстват и усвоят парите навреме при първата междинна фаза - до края на 2023 година.
Фондът за възстановяване на европейската икономика беше създаден през 2021 година и средствата в него се събраха с първите емисии европейски облигации. Страните от ЕС трябваше да кандидатстват с план как ще харчат парите, като инвестициите могат да бъдат само в няколко определени области, които според Брюксел ще насърчат устойчивото развитие на европейската икономика.
Веднъж одобрени парите не можеха да бъдат пренасочвани, но заради войната в Украйна, ЕК позволи преразглеждане на инвестициите - особено тези, които бяха свързани с природен газ, който е признат от общността като преходно гориво на зеления преход.
"ЕК не може да промени регулациите, но може да избере начина, по който ги интерпретира", казва бившият служебен вицепремиер Атанас Пеканов пред Politico. Според него институцията може да повече или по-малко стриктна, следвайки правилата.
Според изданието ЕК е излишно педантична и това "задръства" разплащанията. За да получат парите, държавите трябва да променят закони и да изпълняват специфични цели.
Скоростта на усвояването зависи и от членовете на ЕС, не само от институциите, коментира говорител на ЕК. Страните трябва да изпълняват целите и ангажиментите, които сами са си поставили в своите планове, отбелязват оттам. Надеждите на институцията са до края на тази година да бъдат разплатени 54% от парите по фонда.