ИПИ: Икономиката на София е оставила последиците от пандемията в миналото

Икономиката на София е оставила последиците от пандемията далеч в миналото и продължава да доминира регионалната карта, водена от бързия ръст на дигиталния сектор. Пазарът на труда вече е задминал предишните си рекорди от 2019 г., а заплатите растат с по-бързи темпове от останалата част на страната. Демографските тенденции също постепенно се нормализират благодарение на активизирането на положителните миграционни процеси и спада на смъртността.

Това са сред най-основните щрихи в обновения Икономически и инвестиционен профил на София, изготвян от Института за пазарна икономика (ИПИ) за Столичната агенция за приватизация и инвестиции.

През 2022 г. столицата е генерирала 41% от общия БВП на България – лек спад спрямо 43% година по-рано, като основна причина за това е изпреварващият ръст на регионите, доминирани от производство на електроенергия през годината на рязко поскъпване на енергоносителите в цяла Европа. Въпреки това дългосрочните процеси на централизация продължават – за сравнение, София допринася едва 28% от БВП през 2001 г., което показва ръст от 13 пункта за две десетилетия. В номинално изражение БВП на столицата достига 69 млрд. лева – почти пет пъти по-голям от тази на втората област Пловдив, като за първи път надхвърля прага от 50 хиляди лева средно на човек от населението.

От отраслова гледна точка услугите формират 84% от добавената стойност в столичната икономика. И през 2022 г. най-големият сектор остава търговията, с 26% от добавената стойност, но ИКТ секторът догонва бързо и вече достига 25%. Ако вземем предвид и аутсорсинга на услуги, разпределен между професионалните и административните дейности, този по-широко определен дигитален сектор създава близо 40% от добавената стойност в столицата.

Значителна роля играе и преработващата промишленост (8%), както и транспортът (7%), въпреки че те са по-широко застъпени в близките общини в София-област. Именно най-бързо растящите отрасли са и тези, в които столицата съсредоточава най-много от националната икономика – 88% от целия ИКТ сектор, 73% от професионалните и 70% от административните дейности.

През 2022 г. размерът на преките чуждестранни инвестиции в София надхвърля 15 млрд. евро, или над половината от всички в България. Една трета от тях са съсредоточени в търговията, транспорта и туризма, още една пета –  в ИКТ сектора. Сред най-активно инвестиралите отрасли през 2022 г. отново е търговията (3 млрд. лева разходи за придобиване на ДМА), операциите с недвижими имоти (1,7 млрд. лева) и индустрията (1,6 млрд. лева).

Спрямо 2021 г. столицата увеличава леко населението си до 1,28 млн. души, но то остава малко под равнището от преброяването през 2011 г. Значителни промени има обаче във възрастовата структура, най-вече от гледна точка на застаряване и свиване на броя на хората в училищна и университетска възраст, но и ръст при най-малките деца. Миграционните процеси постепенно се засилват, като положителният механичен прираст вече е 7,9‰, а столицата преимуществено привлича младо и образовано население.

Постепенно се изчиства и ефектът на свръхсмъртността по време на пандемията – естественият прираст достига -3,4‰ през 2022 г., като в следващите години столицата ще продължи да се приближава към баланс между раждаемост и смъртност. 

Високият образователен статус на населението остава водещо преимущество на София, като завършилите поне средно образование формират над 90% от лицата на възраст от 25 до 64 години, а при по-младите – 25-34 и 35-44-годишните, делът на висшистите приближава 60%. Централните квартали на столицата – Средец, Лозенец, Оборище, Изгрев, са с отчетливо най-висок дял на висшистите.

През 2023 г. безработицата в София се задържа на 1,6% от трудоспособното население – най-ниската не само сред всички области, но и сред общините в страната. Същевременно заетостта достига 78% сред населението в групата от 15 до 64 години – значително по-висока както от средната за страната стойност от 70%, така и над предишния рекорд за столицата от 2019 г.

Водеща роля в заетостта играе търговията със 143 хил. наети, а ИКТ секторът постепенно се приближава със 106 хил. наети. На годишна база обаче наетите в търговията намаляват с 3%, като спадове има и във финансите и застраховането (-3%) и строителството (-1,8%). Експанзия има в ИКТ (9,8%), както и в най-ударените от пандемията отрасли като култура, спорт и развлечение (9,8%) и хотели и ресторанти (6,7%). Средните месечни заплати надхвърлят 2750 лева, като разликата в заплащането между водещия сектор на ИКТ (4653 лв./месец) и хотелите и ресторантите (1223 лв./месец) е четири пъти.

В периода на възстановяване след пандемията София за пореден път демонстрира високия си потенциал за растеж, а в двигател на развитието все по-ясно се превръщат високите технологии и икономиката на знанието. Пазарът на труда постига рекорди, а демографските показатели се подобряват бързо. Не липсват обаче и предизвикателства – макар догонването на средноевропейския стандарт на живот да изглежда все по-близко, на дневен ред излизат подобряването на социалната среда и повишаването на раждаемостта.