Инвеститорите невинаги могат да се доверяват на данните и това не е лошо

За много хора финансите са привлекателна област, защото обещават ред в хаоса. На пазарите се осъществяват милиарди трансакции всеки ден, но те определят цена за всеки актив, цена, която поставя буквално число върху стойността на бъдещите рискове, или по-точно доколко хората оценяват тези рискове в настоящето.

Светът е залят с информация - за отделни компании, за макроикономиката, за геополитическия риск, за цените на милиардите активи, и тази информация излиза почти мигновено. Това е определението за пазарна ефективност, пише Bloomberg.

С изключение на едно малко нещо: цената винаги е малко грешна. Данните, както се оказва, имат проблеми.

Разгорещен спор във финансите е напомняне, че всяка сигурност, която някой някога е имал, е илюзия. Става дума за академична статия, която поставя под съмнение ползите от факторното инвестиране, при което инвеститорите вземат решения въз основа на „фактори“, като размера на компанията или как цената на акциите ѝ се сравнява със стойността на нейните активи. Теорията е, че такива инвестиции могат да осигурят по-добра възвращаемост от пазара като цяло.

Документът твърди, че данните, събрани и публикувани от „бащите“ на факторното инвестиране, Кенет Френч и Юджийн Фама, са се променили с времето. Вярно е, че както новите, така и старите данни показват, че има ползи от факторното инвестиране, но всичко зависи от това кои данни се използват.

Това не е просто академичен аргумент. Факторният модел се преподава в бизнес училищата и често се използва за оценка на пазарното представяне и цената на капитала.

Фама и Френч също са свързани с Dimensional Fund Advisors (DFA), компания за взаимни фондове, която предлага фондове, които претеглят такива фактори при избора им на инвестиции. Персоналът на DFA помага с данните на Фама и Френч по непрозрачен начин за външни лица.

За данните е важно да се отбележи, че всички те са много „шумни“, като под „шумни“ се има предвид ненадеждни. Повечето оценки, направени на база финансови данни, са изключително чувствителни към избраната времева рамка и всички направени допускания (а допускания винаги трябва да се правят). Никой никога не трябва да приема оценката на финансова променлива като действителен факт.

Конструирането на набор от данни изисква множество преценки и данните често се преразглеждат чрез практики за измерване или от гледна точка на промени в разпоредбите. Факторните данни са особено ненадеждни, защото изискват да се правят предположения за това кои изчисления трябва да се направят, за да се дефинират „стойностни акции“ или малки компании. Това е процес, който е отворен за тълкуване.

Шумът не е факт само за финансовите данни, той присъства в икономическите данни, здравните данни, дори в данните от коментарите в Reddit. Както казва Фишър Блек в неговата прозорлива статия за шума от данни, публикувана преди почти 40 години: „Мисля, че почти всички пазари са ефективни почти през цялото време. „Почти всички“ означава поне 90%“.

90% обаче вдигат страшно много шум.

Данните не само рисуват мътна картина на миналото, но и замъгляват визията ни за бъдещето. Данните не могат да скрият факта, че инвестициите в стойност са имали лоши години или че перспективите пред някои компании може да не са много добри, тъй като големите технологични фирми продължават да доминират на пазара

Може да се окаже, че тези фактори просто преминават през труден етап, както се случва от време на време. Или може да означава по-дълбоки промени. Пазар, който оценява нематериалния капитал - интелектуална собственост вместо машини, може да означава, че ценните акции ще имат по-ниска възвръщаемост. Икономика, в която способността за мащабиране и доминиране на пазарите е по-важна, може да означава, че малките компании ще бъдат по-малко ценни.

Променящият се свят означава по-малко надеждни и по-променливи оценки.

Много от несъответствията отразяват произвола на работа с данни и предположенията, които изследователят може да направи. Епохата на големите данни трябва да осигури по-последователна и надеждна работа, но многото данни включват и много „шум“.

Този спор във финансите е поучителен. Количеството данни е просто зашеметяващо, не само за пазарни трансакции, но и за нещата от живота, например медицински интервенции. Данните често са „шумни“ и дори най-новите инструменти – например изкуственият интелект, не могат да ги направят напълно надеждни.

Тъй като преминаваме към свят, в който данните са много по-достъпни, трябва да сме много по-наясно с техните ограничения. Данните все още са невероятно ценен инструмент, който помага на хората да правят по-рационални и информирани избори. Дори и с целия шум, данните все още показват, че факторното инвестиране може да бъде стабилна стратегия и добър начин за разбиране на пазара.

В един свят на големи данни обаче всички трябва да сме подготвени за голям шум. Това означава никога да не приемаме за даденост и да смекчаваме това, което данните ни казват.