САЩ увеличават предимството си в производствения сектор пред Европа, пораждайки опасения в ЕС, че е изправен пред „криза с конкурентоспособността“ в момент, когато държавните ръководители призовават за повече публични и частни инвестиции, пише Financial Times.
Нови данни, публикувани в петък, показаха, че производителността в еврозоната е намаляла с 1,2% през последното тримесечие на миналата година спрямо година по-рано, а тази в САЩ се е повишила с 2,6% през същия период, стана ясно от отделни данни. Ръстът на производителността на труда в САЩ е над два пъти по-висок спрямо този в еврозоната и Великобритания през последните две десетилетия.
„В дългосрочен план се очаква ръстът на производителността в САЩ да бъде по-висок от този в Европа“, коментира Барт ван Арк, управляващ директор на базирания във Великобритания Productivity Institute. „Европа не показва същата динамика. Това разширява пропастта в растежа между САЩ и ЕС“, допълва той.
Някои икономисти твърдят, че САЩ растат по-бързо в сравнение с еврозоната отчасти заради по-младото население, което се увеличава по-бързо и работи повече часове. Но голяма част от пропастта в производството се дължи на факта, че хората в САЩ произвеждат повече за един отработен час.
Ръководителите на ЕС смятат тенденцията за много тревожна и за отражение на дългогодишен неуспех да се достигнат нивата в САЩ на инвестициите от частния или от публичния сектор.
Производството на един отработен час, стандартна мярка за производителност на труда, се е повишило с над 6% в бизнес сектора извън земеделието в САЩ от 2019 г., сочат официални данни. Ръстът е значително над нивото в еврозоната и във Великобритания, които са постигнали растеж от около 1% през същия период.
Ръстът на производителността в САЩ през последно време се дължи на големи фискални стимули, съсредоточени върху зелената промишленост, период на усилено пренаемане на хора и създаването на повече бизнеси на места със засилена работа от вкъщи.
За сметка на това еврозоната получава по-малко фискална подкрепа от правителствата, а в същото време понася значително по-висок ръст на цените на енергията в резултат на пълномащабното нашествие на Русия в Украйна. Фрагментирането на финансовите пазари в Европа, на фискалната политика и на регулациите също повишава експозицията ѝ към външен натиск повече, отколкото тази на САЩ.
„Когато Европа е застигната от сътресение, тя е фрагментирана и не реагира толкова сплотено като САЩ“, казва Янис Стурнарас, председател на Гръцката централна банка.
Краткосрочни фактори несъмнено стимулират възстановяването в САЩ, но някои икономисти считат, че това не е всичко.
„Производителността в еврозоната е в застой“, казва Жил Моец, главен икономист на застрахователната компания Axa. „Тъй като ръстът продължи твърде дълго, трябва да обмислим възможността да се случва нещо на структурно ниво“, допълва той. Моец отбелязва, че ако производителността в еврозоната продължи да изостава в същата степен от тази в САЩ, ръстът на БВП ще бъде по-нисък с един процентен пункт всяка година.
Изабел Шнабел, член на изпълнителния борд на Европейската централна банка (ЕЦБ), зааяви миналия месец, че е „по-неотложно от всякога“ ръководителите на еврозоната да намалят пропастта в промишленото производство със САЩ. Тя допълни, че трябва да се даде отговор на „кризата с конкурентоспособността“, при която промишлените компании в ЕС са изправени пред по-високи цени на енергията и по-големи предизвикателства за работната сила, отколкото американските или китайските им конкуренти.
ЕЦБ се притеснява също, че намаляващата производителност ще повиши риска от задържане на високото ниво на инфлацията, като тласне нагоре разходите за труд на компаниите от еврозоната в момент, когато централната банка обмисля дали да понижи лихвите спрямо рекордния им връх.
Шнабел коментира, че една от коренните причини за слабостта на еврозоната е, че не е успяла да се възползва от подобряването на ефективността благодарение на цифровите технологии, както са направили САЩ на по-ранен етап. Насърчаването на конкуренцията би било част от решението, отбеляза тя, но също така призова за по-бързо и по-ефективно прилагане на програмата на ЕС за публични инвестиции „Следващо поколение ЕС“.
Бившият председател на ЕЦБ Марио Драги ще докладва на председателя на Европейската комисия по-късно тази година за по-амбициозни предложения за подкрепа на конкурентоспособността на ЕС. Той е заявил пред финансовите министри на страните от блока, че ще трябва да намерят „огромна сума в относително кратък срок“, както публични, така и частни средства, за да доведат инвестициите до нивата в САЩ.
Тенденциите на трудовия пазар засилват различията в производителността. Ариане Къртис от консултантската компания Capital Economics казва, че работодателите в САЩ са успели да се автоматизират по-бързо, когато служителите са били недостатъчно, а европейските страни са се съсредоточили върху „наемането на служители за запълване на празнини, вероятно дори с цената на разминавания в изискваните умения“.
Не всички икономисти са убедени, че силното представяне на САЩ през последно време е доказателство за структурна промяна.
Ерик Нилсен, главен икономист в UniCredit, отбелязва, че слабостта на еврозоната в момента е „статистическо явление“, тъй като работодатели, които не са успели да наемат служители при възстановяването си след Covid, сега имат излишък от работна ръка в период на забавяне. Производителността може да се възстанови, по неблагоприятни причини, ако затегнатата политика на ЕЦБ намали търсенето, докато те в крайна сметка освободят служители.
Катрин Ман, външен член на комисията по парична политика на Английската централна банка (АЦБ), коментира пред FT миналия месец, че макар данните за производителността на труда да не изглеждат много привлекателно в САЩ, те са стимулирани от фактори на търсенето, движени особено от бюджетен дефицит от над 6%.
За сметка на това търсенето е по-потиснато както в еврозоната, така и във Великобритания, където икономиката изпадна в техническа рецесия през четвъртото тримесечие.
Клаус Вистерсен от Pantheon Macroeconomics отбелязва, че има причини за оптимизъм за производителността в Европа. „Твърде песимистично е да приемаме, че ако сме на прага на нов бум на производителността, стимулиран от новите технологии и съсредоточен около изкуствения интелект и свързаните с него услуги, той ще подмине изцяло еврозоната“, казва той.