През първата половина на 2024 г. реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да нараства както на верижна, така и на годишна база, подкрепян най-вече от вътрешното търсене и допусканото подобряване на перспективите пред външното търсене на български стоки и услуги. Това е очакването на централната банка за развитие на българската икономика в краткосрочен план (до второто тримесечие на 2024 г.), представено в най-новото тримесечно издание „Икономически преглед“. За макроикономическата прогноза на БНБ са използвани статистически данни и информация, публикувани до 26 януари.
Според конструирания от централната банка композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност, реалният БВП на страната се очаква да се повиши на верижна база с ускоряващ се темп през четвъртото тримесечие на 2023 г. Това е предпоставка за преустановяване на тенденцията към забавяне на годишния растеж на икономическата активност, показва анализът на БНБ.
Динамика при кредитите
Експертите на централната банка отчитат, че понижаването на запасите в икономиката от високите равнища в периода 2021–2022 г. оказа влияние за по-слабото търсене на финансов ресурс за оборотни средства и за осигуряване на запаси от фирмите през миналата година, което допринесе за значителното забавяне на растежа на фирмения овърдрафт и на кредита за фирмите като цяло.
През 2023 г. годишният растеж на кредита за домакинствата се запази много висок, особено в сегмента на жилищното кредитиране. От страна на търсенето основни фактори за растежа му бяха повишаващите се доходи от труд, все още много ниските номинални лихвени проценти по жилищните кредити, които в реално изражение са отрицателни. Влияние оказаха и трайните предпочитания на домакинствата за закупуване на недвижими имоти като алтернативна форма на инвестиция или спестявания.
От страна на предлагането влияние за растежа на жилищните кредити оказваха високата ликвидност в банковата система, стабилната капиталова позиция на банките и конкуренцията между тях за пазарен дял в този сегмент.
Цена на финансирането
В БНБ констатират, че ефектите от вдигането на основните лихвени проценти в еврозоната и от повишената от БНБ ставка на задължителните минимални резерви на банките до 12% от средата на 2023 г. върху лихвените проценти по кредитите и депозитите в страната към момента остават силно ограничени в сектора на домакинствата.
Евентуална промяна на основните лихвени проценти на Федералния резерв и на ЕЦБ през първата половина на 2024 г. вероятно ще има различно влияние върху условията за финансиране на отделните икономически сектори в България. Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет може да се очаква изменението на лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната да продължи да се пренася бързо върху лихвените проценти на междубанковия паричен пазар в България.
Към четвъртото тримесечие на 2023 г. обаче реализираното повишение на лихвените проценти по кредитите и по депозитите на домакинствата в страната остана значително по-слабо в сравнение с повишението на лихвените проценти на междубанковия паричен пазар. Основните фактори за това са специфични за България, свързани най-вече с високия приток на привлечени ресурси, все още значителната ликвидност и запазващата се силна конкуренция в банковия сектор.
В резултат може да се очаква разнородна динамика на цената на финансиране на правителството и фирмите, от една страна, и на домакинствата – от друга, при евентуално понижение на основните лихвени проценти на ЕЦБ през 2024 г., прогнозират в БНБ.
Забавяне на инфлацията
Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, следва тенденция към забавяне през 2023 г. и възлезе на 5% през декември 2023 г. За тази динамика допринесе формирането на базов ефект спрямо бързите темпове на нарастване на потребителските цени през 2022 г., главно в групите на храните и базисните компоненти, както и поевтиняването на енергийните продукти. Фактори, които произтичат от вътрешната среда, продължават да оказват проинфлационен натиск – темповете на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция. В резултат на това най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г. имат услугите и хранителните продукти.
През първата половина на 2024 г. годишната инфлация ще продължи да се забавя в съответствие с външните допускания за динамиката на международните цени на основни суровини, прогнозират в БНБ.
Засиленото потребителско търсене и нарастващите разходи за труд на единица продукция в условия на недостиг на работна сила се очаква да продължат да създават предпоставка за непълно пренасяне от страна на фирмите на понижаващите се международни цени на селскостопанските суровини върху крайните потребителски цени.
20:35 | 23.02.24 г.
