Затягане на кредитирането на домакинствата може да има след анализ на данните за първото тримесечие на тази година, каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев пред БНР. Решението ще бъде взето много внимателно, допълни той.
„Всичко ще зависи от резултатите, т.е. от данните, които ще постъпят за януари, февруари и март. Освен това трябва да се има предвид, че ние глемаме комплекс от показатели, т.е. не гледаме само ръста на ипотеките, а много други неща. Например, как подобна мярка ще се отрази общо на икономиката. Така че решението ще бъде взето много внимателно на база постъпващите данни“, отбеляза Радев.
Той припомни, че и в момента централната банка прилага ограничителни мерки за кредитирането, които са в рамките на действащия валутен борд. Става въпрос за изискването към банките за минималните задължителни резерви, които в момента са 12%.
Димитър Радев отбеляза също, че мерките зависят и от приемането на еврото като валута у нас.
„1 януари 2025 г. е индикативната дата, одобрена от правителството, за приемане на еврото. Няма формално решение за промяна на тази дата. Решението не зависи само от нас, то зависи и от нашите партньори, с които обсъждаме въпросите на българското членство“, каза Радев. „Освен това трябва да се има предвид, че плана за приемане на еврото, който беше приет, фактически е изготвен на база целева дата 1 януари 2025 г. Аз не мисля, че сега е много продуктивно да се фокусираме върху датата. По-скоро фокусът трябва да бъде върху това, което трябва да бъде направено“, допълни той.
Преди дни премиерът Николай Денков заяви, че България преговаря показателят за инфлацията преди приемането на еврото да бъде оценен по-късно през годината. Той допълни, че датата 1 януари 2025 г. за влизането ни в еврозоната не е "сакрална".
След евентуално присъединяване на страната ни към еврозоната изискванията към банките за минималните задължителни резерви ще бъдат намалени от 12% на 1%. Според управителя на БНБ, ако се управлява добре, този процес няма да доведе до кредитен бум при търговските банки.
„Освен това независимо дали се присъединим към еврозоната или не, ще разполагаме с пълния набор от макропруденциални инструменти, т.е. имаме много възможности да управляваме този процес“, изтъкна Радев и допълни, че към момента по отношение на капиталовите изисквания към банките, БНБ е може би най-консервативната централна банка не само в ЕС, а и в Европейското икономическо пространство.