Ръстът на брутния вътрешен продукт на Южна Корея е останал стабилен през четвъртото тримесечие на фона на оставащите кредитни рискове, които потиснаха строителната активност и засилиха опасенията на президента Юн Сук-йол преди парламентарните избори, и силния износ, предава Bloomberg.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е разраснал с 0,6% през четвъртото тримесечие спрямо предходното, съобщиха от Южнокорейската централна банка в четвъртък. Той се е увеличил със същия темп от периода юли-септември и съвпада с консенсусната оценка. На годишна база БВП регистрира ръст от 2,2%.
Четвъртото тримесечие е било най-слабо за инвестициите в строителството, които са се свили с 4,2% спрямо предходния тримесечен период и отбелязаха най-големия си спад от началото на 2012 г. насам. Междувременно износът в реално изражение се е увеличил с 2,6%, а инвестициите в съоръжения са нараснали с 3%, разкривайки засилването на фабричния двигател на икономиката.
По-високите лихвени проценти натовариха кредитните пазари в Южна Корея, откакто централната банка започна да затяга паричната си политика през 2021 г., за да овладее инфлацията и изпревари повечето от останалите регулатори в развитите държави. Последната кредитна криза засегна местния предприемач Taeyoung E&C и централните банкери настояват финансовите институции да увеличат резервите си за покриване на загубите по дълговете, свързани със строителството.
Последните данни може да дадат на Южнокорейската централна банка увереността, че може да запази основната си лихва, която властите определят като рестриктивна, на текущото ниво.
Перспективите пред строителната индустрия не изглеждат по-добри тази година, а поредицата от избори в Южна Корея и в чужбина засилват икономическата несигурност за страната. Нежеланието на централната банка да намали разходите по заемите, дори ако Федералният резерв сигнализира за ранно разхлабване, оказва допълнителен натиск върху икономика, в която строителните предприемачи играят основна роля.
„Ключово е доколко износът и инвестициите в съоръжения могат да помогнат за стабилизирането на икономиката тази година, тъй като проблемите с дълга все още тежат върху строителството“, коментира Чанг Дже-чул, независим икономист.
Фискалните разходи вероятно също ще бъдат повлияни от резултата от изборите в Южна Корея през април, както и от паричната политика, каза Чанг. Опозиционната Демократическа партия на призова за допълнителни бюджети средства, докато президентът Юн подчерта важността на фискалните ограничения, след като разходите от времето на пандемията увеличиха равнището на държавния дълг.
Евентуална победа на Юн би помогнала ограничила политическите пречки пред него в намаляването на данъците върху богатството, би позволила на президента да заеме по-твърда позиция по отношение на Северна Корея и да утвърди отношенията си със САЩ и Япония през останалата част от мандата си до 2027 г..
Юн направи по-силните икономически и технологични връзки със САЩ в един от приоритетите на управлението си, откакто встъпи в длъжност през 2022 г. Миналия месец САЩ изпревариха Китай като най-голямата експортна дестинация на Южна Корея за първи път от две десетилетия.
Китай все още остава най-големият търговски партньор на Южна Корея и икономическото му забавяне се отрази особено на износа през миналото лято, а геополитическото напрежение между Вашингтон и Пекин хвърли сянка върху полупроводниковата индустрия.
Потреблението остава слабо в Китай, а износът на Южна Корея за втората по големина икономика в света е нараснал само с 0,1% спрямо година по-рано през първите 20 дни на януари, сочат данни на митническите служби.
Световната търговска организация прогнозира, че растежът на глобалната търговия ще се ускори до 3,3% тази година от 0,8% през 2023 г., докато Световната банка прогнозира ръст от 2,3% в обема на търговията спрямо 0,2% миналата година.
Междувременно частното потребление в Южна Корея отбеляза ръст от 0,2% през четвъртото тримесечие, докато държавните разходи са се увеличили с 0,4% през последното тримесечие в сравнение с предходния тримесечен период. През цялата 2023 г. икономиката се е разраснала с 1,4%, както по-рано прогнозира централната банка.