Загадката около трудовия пазар в еврозоната застрашава ранното понижаване на лихвите

Любопитната сила на трудовия пазар в еврозоната намалява очакванията за скорошно понижаване на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ), пише Bloomberg.

Опровергавайки учебниците по икономика, безработицата достигна рекордно дъно въпреки очертаващата се първа рецесия от пандемията насам. Придружаващият я ръст на заплатите означава, че централните банкери не могат да обявят битката с инфлацията за приключена, въпреки че тя се забави до под 3%.

Гуверньорът Кристин Лагард заяви миналата седмица в Давос, че ръстът на заплатите може да има „сериозни последици“ върху плановете на ЕЦБ. Подобно на много от колегите си тя иска „да види данните“ за заплатите за 2024 г., преди да понижават лихвите – послание, което вероятно ще отправи на пресконференцията след решението за лихвите на ЕЦБ в четвъртък.

Но тази данни ще станат ясни едва през пролетта, и то след момента, прогнозиран от инвеститорите, в който централната банка ще започне да смекчава лихвената политика. Мистерията около трудовия пазар е толкова голяма, че устойчивостта му може да се задържи за още по-дълго време, а това може да забави понижаването на лихвите още повече.

„Посоката на пътуването е към смекчаване на трудовия пазар, но дори в най-засегнатите части като Германия това се случва удивително бавно“, коментира Сьорен Раде, ръководител на икономическите изследвания в компанията за управление на активи Point72. „Ръстът на заплатите вероятно ще се нормализира. Опасявам се, че това ще отнеме дори повече време от прогнозите на ЕЦБ“, допълва той.

Централната банка очаква безработицата да нарасне тази година, а ръстовете на заплатите постепенно да се забавят до ниво от 3,3% през 2026 г. спрямо 5,3 на сто през 2023 г. Някои части на икономиката показват признаци на забавяне, например изпитващия сериозни затруднения сектор на промишленото производство в Германия. Но несигурността е голяма.

Това означава, че ЕЦБ вероятно ще остави непроменена основната си лихва в първите си две решения за годината – на 25 януари и на 7 март, а пазарите оценяват на две към три шансовете за първо понижение през април.

„Презапасяването с работна ръка“, при което компаниите не желаят да съкратят служители, тъй като се опасяват, че може да изпитат криза с наемането на служители по-късно, може да е една от причините, считат икономисти от Банката за международни разплащания, според които нарастващите предпочитания към по-кратко работно време може да влошат положението.

Други посочват болничните, които са по-разпространени, отколкото преди пандемията.

Спадът на производителността допълнително усложнява нещата. Той допринесе за рязък ръст на т. нар. разходи за единица труд, за които ЕЦБ посочи през декември, че поддържат висок натиска върху цените.

„Голяма рядкост е да имаме такъв ръст на разходите на единица труд, породен както от по-високия ръст на заплатите, така и от по-ниската производителност“, коментира Силвен Бройе, главен икономист за Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА) в S&P Global. „Това определено е загадка“.

Макар че големи преговори за заплатите в Германия няма да се проведат до второто полугодие на 2024 г., сделките през последно време показват продължаващия натиск към повишаване на заплащането. Заплатите в стоманодобивната индустрия и на служителите в държавния сектор ще бъдат повишени с над 5% през 2025 г., а строителните работници искат повишение с 21 на сто за най-нископлатеното мнозинство от служителите, съобщи профсъюзът IG Bau.

Макар че Бундесбанк прогнозира само около 3% договорен ръст на заплатите догодина, нейният председател Йоахим Нагел определя заплатите като „голямото неизвестно“. Австрийският му колега Роберт Холцман заяви, че сключени споразумения през последно време са сигнал за все още „доста високи“ ръстове.

Португалският централен банкер Марио Сентену, който е икономист по трудовия пазар по образование, звучи най-хладнокръвно по въпроса, като заяви пред Bloomberg TV миналата седмица, че не вижда големи основания за притеснение.

Каквото и да се случи, то няма да зависи само от исканията на служителите, а и от това как ще реагират компаниите на по-високите заплати, счита Бройе.

„Те на практика имат избор между повишаване на продажните цени, за да задържат маржовете стабилни, което ще е вредно за ЕЦБ. Или могат да започнат да преосмислят откриването на работни места, което ще означава, че трудовият пазар може да е не толкова устойчив, колкото смятаме“, отбелязва той.

ЕЦБ разчита на множество индикатори, включително показател за заплатите, основан на данни от националните централни банки, който е ранен сигнал накъде вървят заплатите. Индекс на сайта за обяви за работа Indeed също става популярен.

Ако не се стигне до бързо влошаване на тези показатели, „е много лесно „ястребите“ да запазят линията си, която е, че трябва да видим официални данни за заплатите през първото тримесечие, а те няма да са налични до заседанието през април“, казва Раде.

Окончателни данни от Евростат ще има едва в края на същия месец, казва главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн. Ако това са данните, които Управителният съвет очаква, за да реши дали да намали лихвите, заседанието през юни ще бъде първата възможност за това.

Това е факт, който дори анализатори, очакващи първо лихвено понижение през пролетта, признават.

„Ние вярваме [че първо понижение ще има през] април в основния ни сценарий, но също така казваме, че от ЕЦБ се изисква да бъде малко по-смела“, коментира Феликс Хьофнер, икономист от UBS във Франкфурт. „Няма да разполагаме с всички данни през април, особено за заплатите“, допълва той.