От десетилетия САЩ наблюдават как Китай, благодарение на своята инициатива "Един пояс, един път", разширява влиянието си в богатата на ресурси Африка. След това във Вашингтон видяха как Кремъл, благодарение на военната помощ, оказана от ЧВК "Вагнер", печели концесии за добив на злато и диаманти, както и други суровини в региона, пише The Wall Street Journal.
В резултат в администрацията на Белия дом поставиха подобряването на връзките с Африка като един от външнополитическите приоритети. Високопоставени служители във Вашингтон са уверени, че могат да се справят с предизвикателството.
Пример за това е Ангола. Наскоро подкрепен от САЩ европейски консорциум спечели договора за рехабилитацията на жп коридор между Лобито - на брега на Атлантическия океан, до границата с богата на ресурси Демократична република Конго. Китайската компания, която участваше в търга - Citic, съобщи, че се отказва от концесията за контейнерен терминал на пристанището, след като загуби.
В консорциума участват Trafigura и протугалската строителна компания Mota-Engil Group с дял от по 49,5%, а останалия 1% е в ръцете на белгийския жп оператор Vecturis.
Миналия месец базираният в Тексас железопътен консорциум All-American Rail Group подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Ангола, за да проучи изграждането на паралелен жп маршрут до Конго, преминаващ през северните части на страната. Министерството на транспорта на африканската страна определи потенциалната инвестиция, свързана с проекта, който ще бъде по-фокусиран върху селскостопанската търговия, на 4,5 млрд. долара.
САЩ инвестира и в други проекти - например 900 млн. долара за закупуване на слънчеви панели, и изглежда, че зависимостта страната от Китай започва да намалява. Инвестициите в жп проекта в Ангола са едни от първите за САЩ.
Наскоро Ангола се отказа от членството си в ОПЕК+ - организация, доминирана от Саудитска Арабия и Русия.
Ангола получи независимост от Португалия през 1975 година и много скоро след това в страната избухна гражданска война. Според международните институции страната е една от най-корумпираните в света.
Страната е управлявана 37 години от Хосе Едуардо дос Сантуш, ръководител на лявото Народно движение за освобождение на Ангола, подкрепяно от Русия и Куба.САЩ и Южна Африка пък застават зад Йонас Савимби, лиред на Националния съюз за пълна независимост на Ангола.
По време на своето управление Дос Сантуш оставя Ангола потънала в дългове, 60% от които към Китай, сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ). Неговият наследник Жоао Лорецо прави обрат в политиката и се насочва към САЩ, първоначално започвайки да купува оръжие от Запада.
През ноември 2023 година Лоренцо посети Белия дом, а очакванията са, че държавният секретар Антъни Блинкен ще посети страната през следващите дни. Това е сериозна подкрепа за политика, който избра Запада.
Всъщност някои американски компании отдавна имат интерес в Ангола - Chevron and Exxon Mobil работят в страната, дори и по време на гражданската война. И макар че в Белия дом виждат възможности, за много от американските компании Африка все още е по-скоро източник на политически и икономически рискове.
Заемите, които Китай отпусна на Ангола, са в размер на около 43 млрд. долара - в минния, енергийния и транспортния сектор. Тези средства са отпуснати в периода 2000 - 2020 година и са най-голямата инвестиция на Пекин на Африканския континент.
Някои от мащабните проекти, в които инвестира Китай в Африка, обаче са неработещи. Например летището в Луау, Ангола, което беше пуснато в експлоатация през 2015 година. Днес то е затворено - с празни контролна кула, багажни ленти и чекинг гишета. Местните хора разказват, че понякога е използвано от правителствени или военни самолети.
Китай инвестира и 3 млрд. долара в разширение на инфраструктурата за летището в Луанда , за да може да поеме до 15 млн. пътници годишно. Според оценките на властите капацитета на летището е около 2 млн. пътници годишно.
17:39 | 21.01.24 г.
