Форумът Euromoney търси решения на предизвикателствата пред икономиките в ЦИЕ

Представители на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, заместник финансовите министри на Грузия, Армения и Украйна, държавни секретари на Република Хърватия и Унгария, ключовите управители на централните банки в региона, инвестиционни посредници и представители на бизнес общността участват в 29-ото издание на водещия форум на Euromoney за финансовия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Фокусът на събитието е насочен към финансовите и икономическите предизвикателства, пред които се изправят страните от региона.

5-процентният ръст на БВП на Грузия се дължи на амбициозната ѝ програма за реформи, ниската данъчна ставка и „разумното харчене“ на данъците, обясни заместник-министърът на финансите Мирза Гелашвили.

Според Хрвойе Буянович, държавен секретар в Министерството на икономиката и устойчивото развитие в Хърватия, където повишението на БВП е 3% - основно благодарение на износа, последните години са били трудни за страната, защото са преминали през трудности като земетресения, проблеми с веригата за доставки и геополитическа несигурност, но строгата фискална политика е спомогнала за справяне със ситуацията.

Държавният секретар по макроикономическите и международни въпроси към Министерството на финансите на Унгария Тибор Тот също коментира предизвикателствата, с които се справят поради високите цени на енергията и произтичащата от това инфлация. „Въпреки че икономическият растеж е висок и устойчив, той не може да покрие инфлацията и БВП е отрицателен“, каза той.

Като лектор на събитието, главният изпълнителен директор на „Главболгарстрой Холдинг“ Емил Ангелов сподели своите набюдения по отношение на динамиката в сектор строителство, икономическите фактори, свързани с инфлацията и зеления преход, „прегряването“ на пазара на труда в България и намаляването на производителността. Ангелов засегна темата за ефективните държавни политики като инструмент за балансиране и насърчаване на устойчивостта.

Инвестициите в зелени технологии и инфраструктура, породени от стремежа към устойчивост в различните индустрии, ни движат напред в разрешаването на глобалните проблеми с околната среда, но в същото време те могат да увеличат инфлацията, смята той.

„Зеленият преход в строителната индустрия може да доведе до повишено търсене на устойчиви строителни материали и енергийно ефективни технологии. Тази промяна обаче може също така да доведе до по-високи първоначални разходи и повишено търсене на устойчиви материали, което потенциално ще допринесе за инфлацията в сектора. Държавните стимули и подкрепящи политики могат да смекчат предизвикателствата и да насърчат индустрията да възприеме екологосъобразни практики, без да повлияе значително на инфлацията в сектора“, каза Ангелов и допълни, че такива стимули могат да бъдат данъчни кредити или субсидии за използване на устойчиви материали и прилагане на енергийно ефективни строителни практики.

„Трябва да имаме предвид обаче, че ако тези стимули предизвикат скок в търсенето без съответстващо на това увеличение на предлагането, това може да доведе до по-високи цени на материалите и работната ръка, а оттам до увеличаване на инфлацията в строителния сектор. Ефективните политики трябва да постигнат баланс за насърчаване на устойчивостта, без да причиняват неоправдана инфлация.“

Като устойчив подход, който може добре да се комбинира с този тип мерки, главният изпълнителен директор на ГБС посочи преминаването от линеен към кръгов модел при използването на ресурсите в строителната индустрия. Това означава намаляване на отпадъците от строителство и разрушаване, внедряване на практики за рециклиране в строителния процес, производство на висококачествени рециклирани материали, проектиране на сградите с мисъл за демонтаж, за да се улесни повторната употреба на материала и селективното разрушаване.

„Добър пример за такъв кръгов модел е проект MOBICCON-PRO, по който "Главболгарстрой"  работи.  Той се съфинансира от ЕС по линия на най-голямата европейска програма за изследвания  и иновации „Хоризонт Европа“. Това е пилотен  проект за окомплектоване на мобилна инсталация за производство на висококачествени и иновативни строителни материали от отпадъци от строителство и разрушаване и интегриране на затворен цикъл на рециклиране на водата (без отпадъчни води).“

Oтносно това кои са водещите двигатели на ESG трансформацията в Централна и Източна Европа - ЕС, правителства, капиталови инвеститори и компании - Емил Ангелов сподели виждането  си, че ако доскоро водещи в процеса са били европейските институции и националните правителства, в последните години движеща сила са компаниите, които вече виждат практическите ползи от ESG трансформацията на бизнеса си. Последната се изразява в повишена корпоративна  репутация  и  най-вече потребителско търсене на устойчиви продукти и решения.

Водещото събитие за световните банкови и финансови пазари ще продължи и в утрешния ден със среща на върха по темата за насърчаване на секюритизацията в Централна и Източна Европа.