Нагласите на германските инвеститори са се подобрили неочаквано за шести пореден месец през януари, подкрепени от надеждите, че разхлабването на затегнатата парична политика ще помогне на най-голямата икономика на еврозоната да се възстанови след свиването в края на 2023 г.
Индексът, измерващ очакванията на германските инвеститори, изготвен от института ZEW, се е повишил до 15,2 пункта през януари от 12,8 пункта месец по-рано. Резултатът не отговори на очакванията на инвеститорите за спад, сочат данни, цитирани от Bloomberg. Показателят за оценка на текущите условия се е понижил.
„Над половината от анкетираните смятат, че Европейската централна банка ще понижи лихвите си още през първата половина на 2024 г.“, заяви председателят на ZEW Ахим Вамбах, добавяйки, че ускорението на инфлацията през декември не е повлияло на тези очаквания.
Лекото подобряване на нагласите предполага, че е възможно активността да се е възстановила след първото свиване на германската икономика след пандемията. Фабричното производство обаче остава затруднено след енергийната криза и слабото търсене в световен мащаб.
Европейската централна банка не промени основните си лихви на последните две срещи, тъй като инфлацията се забави значително. Централните банкери все още отхвърлят пазарните залози за първо намаление на разходите по заеми през април, което предполага, че шансът за такова в средата на годината изглежда по-реалистичен.
Бундесбанк прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия ще нарасне с едва 0,4% тази година, а анализатори на Deutsche Bank и Commerzbank очакват, че ще продължи да се свива, след като отбеляза спад от 0,3% през 2023 г.
Въпреки че вероятността от ново свиване през първото тримесечие е намаляла, тя остава висока, заявиха от Института за макроикономическа политика (IMK) във вторник. Междувременно от Германската промишлена асоциация (BDI) предупредиха, че германската икономика губи инерция още по-сериозно.
Към икономическите трудности се прибавят и стачките в железниците и протестите на фермери, разгневени от премахването на субсидиите, които последваха бюджетните промени след шокиращо съдебно решение през ноември.
Бившият главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Кенет Рогоф, който сега е професор в Харвардския университет, не е убеден, че правителството в Берлин ще се справи с предизвикателството.
"Германия беше болният човек на Европа, когато бях част от МВФ" в началото на 2000-те години, каза той пред Bloomberg TV в Давос във вторник. "След това нещата се подобриха с реформите за уволнение на работници и по други сходни въпроси. Накрая Германия отново направи крачка назадн“.
Най-голямата икономика в Европа "премина към много по-близък до френския модел и затова наблюдава такива темпове на растеж", заяви той. "Вярвам в Германия, в това че Източна Германия е била успешна при руснаците, най-успешната в Източния блок. Страната ще се възстанови, но не и в условията на настоящото управление“, допълни Рогоф.
14:43 | 16.01.24 г.
