Защо Германия е богата, но германците не са

През по-голямата част от следвоенната си история Германия бе пример за просперитет и политическа стабилност. Сега икономиката стагнира, а социалната хармония даде път на раздразнението и разделението, пише редакторът на Bloomberg Крис Браянт.

Силно неравномерното разпределение на богатството в Германия е недооценена причина за това безпокойство. Най-богатите 10% от домакинствата имат активи от поне 725 хил. евро и контролират над половината от богатството на страната, докато най-бедните 40% от домакинствата имат нетни активи за почти 44 хил. евро, показва проучване на Бундесбанк през 2021 г.

Заедно с широко разпространеното усещане, че Германия се разпада – помислете за проблемите с инфраструктурата, инфлацията и загубата на евтин руски газ – икономическата несигурност прави германците податливи на повърхностни аргументи, че жизненият им стандарт е под заплаха, а правителството е изгубило връзка с реалността. В дългосрочен план най-голямата икономика в Европа трябва да реформира своята наказваща труда данъчна система и да насърчи по-широко разпределение на капитала.

Ядосани германски фермери блокираха пътища в цялата страна през последните дни в знак на протест срещу съкращаването на земеделските субсидии. Към тях се присъединиха поддръжници на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), които обвиняват приемането на мигранти в страната за фискалните ѝ и икономически проблеми. Почти една четвърт от населението казва, че би гласувало за AfD, ако изборите се проведат днес – а този дял може и да се увеличи преди изборите следващата година.

Федералното правителство е в хаос, след като миналия месец беше принудено да намери 17 млрд. евро за тазгодишния бюджет след решение на конституционния съд, че опитът му да пренасочи неизползваните пандемични средства за инвестиции в климата е незаконен.

В управляващата коалиция съвместяването на философията на Свободните демократи срещу взимането на заеми с ангажимента на социалдемократите към социалните разходи и решимостта на Зелените да насърчават декарбонизацията доведе до спорове и компромиси, които не удовлетворяват почти никого.

Покрай пътищата се появиха бесилки, носещи светофарния символ на тройната коалиция, а гневна тълпа попречи на министъра на икономиката на Германия Роберт Хабек да слезе от ферибот.

Повтаряйки ругатните на поддръжниците на Тръмп и жълтите жилетки на Франция и раздухана в социалните медии, тази поляризация е шокираща за страна, която се гордее със сплотеността и споделения просперитет.

Но частта от споделения просперитет е отчасти мит: неравенството е високо според европейските стандарти и средното нетно богатство от около 106 хил. евро е доста под средното за еврозоната от около 150 хил. евро.

Разбира се, съществува аргументът, че германците не се нуждаят от много пари, за да живеят комфортно благодарение на висококачествените обществени услуги: детските заведения са безплатни в някои федерални провинции, както и обучението в държавните университети. Напоследък синдикатите спечелиха увеличения на заплатите, а вложителите спечелиха по-високи лихви върху банковите депозити; фермерите също са спечелили по-високи печалби.

По-малко от половината домакинства обаче притежават дом и следователно не са се възползвали от скока на цените на имотите – средното богатство на германските домакинства наематели е само 16 хил. евро, изчислява Бундесбанк.

В същото време само около един на всеки шестима германци инвестира на фондовия пазар. През 2019 г. германският канцлер Олаф Шолц, който тогава беше министър на финансите, разкри, че държи всичките си пари в банкова сметка с ниска доходност. Въпреки че признанието му може и да е спечелило симпатиите на предпазливите вложители в Германия, то говори много за самоунищожителното отношение на страната към инвестирането.

Голяма част от богатството на Германия се държи от частни, семейни малки и средни компании, известни като Mittelstand. Те са двигател при създаването на работни места, но тяхната пестеливост е в основата на излишъците по текущата сметка, за които Германия често е критикувана, допринасяйки за неравенството и потискайки вътрешното потребление, посочва Международният валутен фонд.

Дълго време процъфтяващият износ на Германия и бюджетните излишъци отклоняваха вниманието от тези недостатъци, но слабостите на икономическия ѝ модел сега станаха очевидни. Производството се е свило с 0,3% през 2023 г. според официална оценка, публикувана в понеделник, а икономиката може да се разшири само с 0,3% тази година, твърдят икономисти, анкетирани от Bloomberg.

Застаряващото население също натоварва щедрата социалноосигурителна система на Германия. Освен ако не бъде реформиран, делът на държавния бюджет, изразходван за пенсии, може да нарасне до повече от половината до 2050 г. в сравнение с около една четвърт днес.

Планът на министъра на финансите Кристиан Линднер за разширяване на разходопокривната пенсионна система с финансиран от дългове германски държавен фонд, инвестиран в глобални акции, не е достатъчен, за да запълни недостига на финансиране.

Все по-непостоянната политика на Германия не носи голям оптимизъм относно шансовете за по-нататъшни реформи, с които да се намали неравенството и да се разшири собствеността върху активи, но недостиг на добри идеи няма.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и водещи германски икономисти отдавна критикуват данъчната система на страната, тъй като тежестта е изкривена твърде много към заплатите, а данъците върху имуществото и наследството са ниски.

Има широкообхватни освобождавания от данък върху наследството за собствениците на компании, на основание например, че в противен случай работните места и инвестициите биха могли да бъдат застрашени. Тези правила са твърде леки и резултатът е, че данъците върху големите наследства често са по-ниски от по-малко наследство.

Разширяването на богатството не означава непременно отнемането му от богатите. Германците нямат и ефективни от данъчна гледна точка начини да инвестират на фондовия пазар.

Аз също подкрепям, пише авторът, наследяване на гражданите – разпределение на пари в брой от, да речем, 20 хил. евро на всеки млад пълнолетен гражданин, които могат да бъдат запазени за конкретни разходи като придобиване на собственост или плащане за образование. Не е изненадващо, че политиците от AfD се противопоставят на идеята, защото това може да означава да се дадат още повече пари на деца мигранти.

Иронията на нарастващата подкрепа на AfD е, че много от нейните поддръжници с ниски доходи ще се възползват малко от програмата ѝ, която включва противопоставяне на данъците върху собствеността, богатството и наследството. Подпомагането на повече хора да споделят ползите от икономическия просперитет би допринесло много за орязване на подкрепата за радикални политически партии и за охлаждане на гнева, който сега кипи в Германия.