Държави данъчни убежища като Ирландия и Нидерландия ще са големите победители от глобалния минимален данък, който първоначално ще повиши държавните приходи от международни компании с до една трета, сочи проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирано от Financial Times.
Глобалният минимален данък, който влезе в сила от 1 януари в Европейския съюз (ЕС), Великобритания и още няколко големи икономики, налага ефективна данъчна ставка от най-малко 15% върху печалбите на големи международни компании.
Публикуван в четвъртък работен документ от ОИСР показва, че участващите страни, категоризирани като „инвестиционни центрове“, ще имат най-голямата очаквана полза от реформите, като данъчните приходи от корпоративни печалби ще нараснат от минимум 14% до 34 на сто.
ОИСР, която наблюдава преговорите по данъчните реформи, определя инвестиционните центрове като юрисдикции с приток на преки чуждестранни инвестиции, равняващи се на 150% от брутния вътрешен продукт. Това са юрисдикции като Бермудските острови, Британските Вирджински острови, Ирландия, Джърси, Гърнзи, Люксембург, Нидерландия, Швейцария и Сингапур.
Глобалният минимален данък, по който първоначално беше постигната принципна договореност от над 140 страни през 2021 г., цели да спре десетилетната спирала надолу в корпоративните данъчни ставки в света. Съгласно поредица от преплетени правила, ако печалбата на международна компания се облага с данък под 15% в една страна, останалите държави ще могат да налагат допълнителен данък.
Манал Корвин, ръководител на данъчния отдел в ОИСР, коментира, че макар да е възможно инвестиционните хъбове да спечелят в краткосрочен план, „от ключово значение е да се наблюдават решенията, които компаниите вземат“ в бъдеще.
„Тези решения стават по-малко вероятни в бъдеще, тъй като е скъпо да се създават структури [в инвестиционни центрове] и стимулът за това е намален от глобалния минимален данък“, допълни тя.
Прогнозите колко допълнителни приходи от данъци ще получат държавите данъчни убежища включват „по-висока степен на несигурност от други резултати“, се посочва в доклада. Причината е, че въпросните страни са относително „разнородна“ група.
В коментар за доклада Расмус Корлин Кристенсен, изследовател на международните данъци в Copenhagen Business School, заяви, че не всички страни данъчни убежища ще имат еднаква полза от реформите.
Държави като Ирландия и Нидерландия, където международните компании постигнаха големи печалби и също така имаха голямо присъствие в икономиката, вероятно ще се възползват най-много от промените, прогнозира той.
Проучването на ОИСР сочи, че юрисдикции с високи приходи като Австралия, Германия, Япония и Великобритания ще получат вторите по големина допълнителни приходи. Но повишаване на данъчните приходи със 7% до 10% е значително по-малко от подкрепата за някои страни данъчни убежища.
Като цяло според доклада всички участващи страни, които приемат глобалния минимален данък, ще имат ръст на данъчните постъпления с поне 3%. Това се дължи на „ниската данъчна печалба във всички групи с юрисдикции“, коментира Ана Синта Гонсалес Кабрал, която е един от авторите на доклада.
Отделно изследване на ОИСР е установило, че над една трета от глобалните корпоративни печалби са били обложени с ефективна данъчна ставка под 15%, а около половината от тези печалби са били реализирани в юрисдикции с относително високи данъци, където ефективните данъчни ставки надвишават 15%.
Но работният документ на ОИСР ревизира надолу и очаквания общ размер на допълнителните данъчни приходи благодарение на глобалния минимален данък. Миналата година се очакваше те да достигнат 220 млрд. долара. Сега ОИСР счита, че сумата ще варира от 155 млрд. долара до 192 млрд. долара годишно. Организацията съобщи, че ревизията се дължи на промяна в моделирането ѝ, която разчитала на по-актуални данни.