Защо изкуственият интелект няма да спаси икономическия растеж?

Изкуственият интелект се развива, стимулира фондовия пазар и генерира огромни очаквания. Акции като Nvidia, Microsoft, Palantir Technologies значително поскъпнаха заради изкуствения интелект.

Има една област, за която несъмнено ще отнеме много време, докато изкуственият интелект постигне наистина голям ефект: икономиката, пише онлайн медията Barron’s. ехнологията почти сигурно няма да се използва достатъчно широко, за да даде тласък на общата производителност поне още няколко години.

„Потенциалът е огромен – 60% до 70% от цялата работа, която вършим сега, вече може да бъде автоматизирана с тази технология“, казва Тера Алас, директор по изследвания и икономика в McKinsey в Лондон. „На ниво икономика обаче това е малко преувеличено. Истинската въпросителна е относно приемането на технологията“, допълва Алас.

McKinsey и други излязоха с прогнози за това доколко изкуственият интелект може да повиши производителността и икономическия растеж в дългосрочен план. McKinsey смята, че изкуственият интелект може да добавя между 0,1 и 0,6 процентни пункта към растежа на производителността всяка година, което ще генерира подобен напредък в темповете на икономически растеж.

За Goldman Sachs ефектът за растежа може да бъде до 1,5 процентни пункта при максимално приемане на технологията. Реалистично обаче това е по-скоро средно 0,4 пункта през следващите 10 години и постигането му ще отнеме известно време. Първоначално въздействието ще е слабо и на по-късен етап ще достигне тази средна стойност.

Перспективите пред икономическия растеж в момента са мрачни. В своите декемврийски прогнози Федералният резерв каза, че икономическият растеж на САЩ ще се забави до 1,4% тази година от 2,6% през 2023 г., а през 2025 г. ускорението ще е слабо, до малко под 2%. Този растеж се очаква да се задържи и през 2026 г. За сравнение, дългосрочният среден темп на растеж в САЩ е около 3%.

„Не виждаме чак толкова големи възможности за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през следващите две години от генеративния изкуствен интелект“, коментира Джоузеф Бригс от Goldman.

Икономическото обещание на изкуствения интелект е, че ще повиши производителността, която е вълшебната съставка, движеща ръста на БВП. Както носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман обича да казва, производителността не е всичко, но в дългосрочен план тя е почти всичко.

Един от начините да мислим за размера на икономиката е да изчислим производството на работник, умножено по броя на работниците. Броят на работниците се променя бавно. Притеснително е, че в САЩ и други развити икономики със застаряващо население делът на населението в трудоспособна възраст почти не нараства или намалява.

Анализатори от McKinsey смятат, че производителността е основният двигател на икономическия растеж през последните три десетилетия. От 2012 г. насам обаче ръстът на производителността се забавя.

Предишните бумове на производителността бяха огромни двигатели на икономическия растеж - например с въвеждането на парните турбини, използването на електричество, навлизането на интернет. Вероятно най-голямата претенция за слава на бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан е признанието, че ръстът на производителността през 90-те години на XX век му е позволил да поддържа необичайно ниски лихвени проценти, тъй като по-бързият ръст на икономиката е поддържал инфлацията на по-ниски нива.

Позитивите от изкуствения интелект ще бъдат сходни по мащаб с предишните големи постижения, казват McKinsey и Goldman. Те обаче няма да са равномерно разпределени в различните индустрии. Технологичните фирми ще спечелят най-много. Акциите на Nvidia например спечелиха заради производството на по-бързите чипове, необходими за изкуствения интелект, а на Microsoft – заради подкрепата им за OpenAI продуктът на компанията ChatGPT.

Следващите сектори, които ще се облагодетелстват, вероятно ще бъдат администрацията и другите сфери, заети от „бели якички“, тъй като технологията ще автоматизира повтарящите се и рутинни задачи.

Изкуственият интелект се очаква да заеме важно място в различни услуги, като търговията на дребно и ресторантите. McDonald’s заяви през декември, че ще започне да прилага генеративен изкуствен интелект в операциите си през 2024 г., за да автоматизира повече станции за поръчки и да оптимизира доставката на храна.

Ще отнеме повече време обаче технологията да облагодетелства индустрии, които изискват много ръчен труд - например строителство или озеленяване. Не че тези области няма да отчетат технологичен напредък, но времевата линия за възприемане на технологии е по-дълга.

„Това, което виждаме сега, е само първата вълна“, казва Скот Лайкънс, ръководител иновационни технологии в PwC. Основната причина, поради която изкуственият интелект няма да даде голям тласък на БВП в скоро време, е, че въвеждането му ще бъде бавно и неравномерно. Трудно е да се направят и прецизни прогнози за това доколко технологията може да помогне, оттук и широките диапазони, прогнозирани от McKinsey и Goldman.

По-осезаеми ползи от технологията вероятно изискват и по-голям технологичен пробив в сферата на изкуствения интелект. „Производителността не е добре разбрана и е трудна за измерване“, казва Нийл Ширинг, главен икономист в Capital Economics. „Бих се отнесъл към прогнозите със здравословна доза скептицизъм. Ако има възходяща изненада за растежа на САЩ през 2024 г., това ще бъде, защото потребителите в САЩ са по-силни от очакваното“, заключава той.