Еврото помага на Европа да остане самоопределяща се в световен план, заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в коментарна статия по повод предстоящата 25-годишнина на единната европейска валута, пише Bloomberg.
„Пускането в обращение на втората по значимост валута в света ни дава по-голям суверенитет в смутен свят“, отбеляза Лагард в съвместна статия с Урсула фон дер Лайен, Шарл Мишел, Роберта Мецола и Паскал Донъхю, съответно председатели на Европейската комисия, Съвет, Парламент и Еврогрупа.
„Изправени сме пред нарастващо геополитическо напрежение, не на последно място заради незаконната война на Русия срещу Украйна, която изисква смели колективни решения“, отбелязаха официалните представители. „Изправени сме пред ускоряваща се климатична криза, която наистина можем да разрешим само заедно – въглеродните емисии не спират на границите. И сме изправени пред безпрецедентни предизвикателства към нашата конкурентоспособност от енергийни и индустриални политики в други части на света“, допълниха те.
Създадено от 11 държави в началото на 1999 г., еврото остана електронна валута през първите си три години. Сега еврозоната включва 20 страни, което го превръща в платежно средство за около 350 млн. души.
„То опрости живота на европейските граждани, които лесно могат да сравняват цени, търговия и пътуване. Това ни дава стабилност, защитава растежа и работните места на фона на поредица от кризи“, коментират лидерите.
Еврото, което на 1 януари достига четвъртвековната граница на съществуване, показва издръжливостта на парично споразумение, чието разпадане често беше прогнозирано.
По време на гръцката криза през 2015 г., например, бившият председател на Фед Алън Грийнспан смяташе, че „е само въпрос на време всеки да признае, че разпадането е най-добрата стратегия“. Гърция не излезе от еврозоната, а вместо това регионът прие най-новия си член Хърватия в началото на 2023 г.
Други две страни, включително България, които се надяват на членство в зоната на единната валута, нямат същия късмет. Кандидатурата на Румъния за членство е възпрепятствана от вътрешни разногласия, илюстрирано от най-бързата смяна на правителства в ЕС. А България, най-бедната страна членка на блока, тази година трябваше да се откаже от плана си за присъединяване през 2024 г., припомня Bloomberg.
Макар че приемането на еврото теоретично е условие за присъединяване към ЕС, Чехия, Унгария, Полша и Швеция не проявяват интерес към единната валута. Дания, която договори клауза за неучастие в еврозоната още преди зората на общата валута, също не помръдва.
„В момент, когато няколко страни са в процес на присъединяване към ЕС, трябва да запазим способността си да действаме решително“, пишат Лагард и останалите лидери на съюза. „Разширяването и задълбочаването не се изключват взаимно. Но разширяването може да изисква промени в организацията на ЕС“, допълват те.
15:06 | 30.12.23 г.
