Централните банки преосмислят подхода си към икономическите прогнози

Централните банкери преосмислят подхода си към икономическите прогнози след провала им на високо ниво да предвидят ръста на инфлацията.

Прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ), Федералният резерв, Английската централна банка (АЦБ) и други официални оценки не успяха да видят как приключването на блокадите заради коронавируса и енергийният шок, предизвикан от войната в Украйна, проправят пътя на най-лошата инфлационна спирала от 40 години насам, пише FT.

След като отговориха с агресивни покачвания на лихвените проценти, централните банки се заеха с интензивни проучвания от типа „след дъжд качулка“, за да разкрият причините за провала при прогнозите.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард коментира пред медията в скорошно интервю, че централната банка трябва да се поучи от грешките си. „Това, което трябваше да научим, е, че не можем да разчитаме само на учебници и чисти модели. Трябва да мислим с по-широк хоризонт“, коментира тя.

Една от възможностите е засилен фокус върху алтернативни сценарии за бъдещо икономическо развитие, за да се илюстрира как може да реагира политиката на централните банки.

Хю Пил, главният икономист на британската централна банка, коментира пред FT, че това може да е по-добър начин за комуникация с пазарите, отколкото чрез традиционната диаграма, с която институцията съобщава несигурността чрез диапазони от вероятности.

Сара Брийдън, заместник-управител на Bank of England, каза в реч на 19 декември, че разглеждането на различни сценарии е „полезен политически инструмент на фона на безпрецедентни шокове“.

ЕЦБ сега моделира различни сценарии за инфлацията и произвежда набор от анализи на чувствителността, като например проучване какво би се случило, ако заплатите се повишат по-бързо или по-бавно от очакваното или пък ако се случи нов шок в енергийните доставки.

Проблемът е, че първите такива опити дават смесени резултати. Дори „най-тежкият сценарий“, публикуван през март 2022 г., когато се моделира въздействието на големите намаления при доставките на руски газ за Европа, подцени ускорението на инфлацията в еврозоната. ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще е средно 7,1% през 2022 г. и 2,7% през 2023 г. Миналата година цените в блока се повишиха средно с 8,4%, а тази година се очаква да скочат с 5,4%.

Бордът на Bnk of England възложи на бившия председател на Федералния резерв Бен Бернанке да проучи прогнозите и комуникациите на институцията. Длъжностни лица смятат, че по-широкото използване на анализ на сценариите ще бъде сред опциите, разгледани в рамките на прегледа, който трябва да бъде докладван през 2024 г.

Във Франкфурт служителите на ЕЦБ обръщат повече внимание на това колко бързо промените в цените на едро преминават в сметките за газ и електричество на домакинствата, което е различно в различните страни. Отделно те се фокусират повече върху маржовете, когато прогнозират цените на енергията, и предполагат, че цените на газа и петрола ще се движат паралелно. Още миналата година тези цени значително се разминаха, подчертава медията.

Анализ, публикуван от ЕЦБ по-рано тази година, установява, че погрешните предположения за цените на енергията представляват три четвърти от общите грешки при прогнозирането на инфлацията през 2021 г. Тогава прогнозата за първото тримесечие на 2022 г. се оказа с 2 процентни пункта под реалните стойности.

ЕЦБ започва да следи и множество промени във фискалната политика – например държавните субсидии за енергия и храни, за да оцени нарастващото им влияние върху инфлацията. Банката използва и инструмент за проследяване на заплатите и различни бизнес проучвания, за да коригира резултатите от моделите си.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард подчертава, че въпреки промените в моделите на банката за прогнозиране, не всички проблеми ще бъдат решени. Много членове на управителния съвет на ЕЦБ също се отнасят към собствените си прогнози с голяма доза скептицизъм.

Всъщност ЕЦБ вече реши да разчита по-малко на своите прогнози и отмени официалните си насоки за политиката. Вместо това банката, когато решава следващите си ходове по отношение на лихвените проценти, се ангажира да придаде по-голяма тежест на това дали основните цени, с изключение на нестабилните цени на енергията и храните, се забавят и до каква степен по-високите разходи по заемите притискат банковото кредитиране и икономическата активност.

Откакто пропуснаха мащаба на проблема с инфлацията веднага след шока от Covid-19, централните банкери на САЩ бяха отворени за ограниченията, с които се сблъскват при вземането на решения за паричната политика на такъв фон. Председателят на Фед Джей Пауъл подчерта необходимостта да се мисли отвъд типичните модели. Една връзка, която засега изглежда се разпада, е връзката между контролирането на инфлацията и пазара на труда.

Много икономисти се страхуваха, че намаляването на инфлацията до целта на централните банки ще изисква много по-висока безработица. Вместо това ръстът на потребителските цени значително се забави, без да има значителен скок в безработицата. Това повиши очакванията, че една болезнена рецесия наистина може да бъде избегната - рязко различен резултат от предишните битки с инфлацията.