САЩ предлагат работни групи от Г-7 да проучат начини за конфискуване на 300 млрд. долара в замразени руски активи, докато съюзниците бързат да договорят план навреме за втората годишнина от пълномащабното нашествие на Москва в Украйна, пише Financial Times.
Макар че не е взето решение и въпросът продължава да се обсъжда разгорещено в европейските столици, ускоряването на работата по конфискуването на активи на Москва за Украйна показва растящото му значение за Запада.
Темата беше обсъдена този месец както от финансовите министри от Г-7, така и от техните заместници, съобщават запознати с разговорите източници. Те са били свързани с начините за разработване на такава политика и за оценяване на свързаните рискове.
САЩ, подкрепени от Великобритания, Япония и Канада, предлагат да се продължи с работата, така че вариантите да бъдат готови за възможна среща на лидерите на Г-7 около 24 февруари, началото на офанзивата срещу Киев, наредена от Владимир Путин през 2022 г.
Трите работни групи, предложени от Вашингтон, ще проучат правните въпроси около конфискацията, метода на прилагане на такава политика и за смекчаване на рисковете и варианти как най-добре да се канализира подкрепата за Украйна.
Германия, Франция, Италия и ЕС изразяват някои резерви и необходимостта внимателно да се прецени законността на конфискуването на активи на Москва преди вземането на решения. Няколко европейски министри също подчертаха необходимостта от запазване на тайна по отношение на работата.
В западните столици се проучват различни варианти - от пряка конфискация и изразходване на активи на Руската централна банка до усвояване на приходите от замразените активи или използването им като допълнителна гаранция за заеми.
За момента ЕС се въздържа от конфискуването на руски активи и вместо това проучва начини за използване на генерирани печалби за финансови институции като Euroclear, която държи държавни активи на стойност 191 млрд. евро.
До момента Вашингтон не е подкрепил публично изземване на руски активи. Но САЩ разпространиха в тесен кръг тази година документ от обсъждане в рамките на Г-7, което посочва, че изземване на замразени активи на Москва би било законно като „контрамярка за убеждаване на Русия да прекрати агресията си“.
Но Европа, където са държани повечето активи, е много по-притеснена, тъй като се опасява от възможни последици за финансовата стабилност, както и от ответни действия от Русия.
Италия, която поема председателството на Г-7 през 2024 г., е сред страните, които са притеснени от възможни ответни действия срещу нейни компании, които са активни в Русия. Москва вече заплаши да го направи. Русия предупреди също, че ще прекрати дипломатически отношения със САЩ в отговор на конфискация на активи.
ЕС, Великобритания и Франция подчертаха също, че парите няма да бъдат налични веднага и ще са недостатъчни да покрият нуждите от възстановяване на Украйна. Освен това изземването на активите не трябва да бъде за сметка на предоставянето на финансова подкрепа за Киев през 2024 г., допълниха те.
Някои министри са притеснени, че дебатът за изземването на активи ще внуши, че има алтернатива на ортодоксалните пакети със средства за Украйна, които буксуват заради противопоставяне в Конгреса на САЩ и отказа на Унгария да подкрепи сделка в ЕС.
Но стремежът към конфискуване на руски държавни активи отразява споделено желание да се покаже на Москва, че тя няма да успее да победи западната решителност да помогне на Украйна както икономически, така и военно.
Г-7 успя на няколко пъти през последните две години да преодолее различия сред страните си членки по икономически мерки срещу Русия, включително за първоначалния обхватен пакет от санкции и по определянето на таван върху цените на руския петрол.
10:12 | 28.12.23 г.
