Икономиката на еврозоната се очаква да запише само скромен растеж през следващата година, въпреки че за първи път от три години заплатите растат по-бързо от инфлацията, показва проучване на Financial Times сред икономисти.
Близо две трети от 48-те икономисти, към които се е обърнало изданието, вярват, че блокът вече е в рецесия – обикновено дефинирана като две последователни тримесечия, в които брутният вътрешен продукт се свива спрямо предходното тримесечие.
„Не бихме описали това като пълна рецесия. Вместо това бихме я характеризирали като стагнация“, коментира Пол Холингсуърт, главен икономист за Европа в BNP Paribas. „Нещо повече, продължаваме да виждаме постепенно възстановяване през 2024 г., вместо по-нататъшно влошаване“.
Повечето респонденти прогнозират, че сегашното свиване ще бъде по-малко и краткотрайно, а умереният растеж ще се завърне през първото тримесечие на 2024 г. Въпреки това очакват следващата година да донесе само слаб растеж и прогнозират, че високите лихвени проценти, потенциалните сътресения на енергийния пазар и геополитическата нестабилност все пак могат да предизвикат по-дълбок спад.
Анкетираните от FT икономисти прогнозират, че икономиката на еврозоната ще нарасне с малко над 0,6% през следващата година. Повечето са по-песимистични от Европейската централна банка и Международния валутен фонд, които прогнозираха, че икономиката на блока ще запише съответно 0,8% и 1,2% ръст през следващата година.
Няколко икономисти твърдят, че потенциалното избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ за втори път и възможността Украйна да загуби войната срещу Русия са сред рисковете, които биха могли да въвлекат еврозоната в период на още по-слаб растеж. Витор Констансио, бивш вицепрезидент на ЕЦБ, коментира, че големите рискове за Европа са „рецесия в Германия или Италия и победа на Тръмп“.
Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg, твърди, че евентуална победа на Тръмп е основната заплаха пред икономическите перспективи на Европа. „Ако САЩ изоставят Украйна и заплашат ЕС с търговска война, Европа и светът ще пострадат повече от САЩ“, допълва той.
Махмуд Прадхан, ръководител на глобалния макроикономически отдел в Amundi Asset Management, коментира, че най-големият риск за еврозоната е „продължителната рестриктивна позиция в паричната политика“, включително по-малко благоприятната фискална политика, особено в Германия.
Две трети от анкетираните смятат, че икономиката на Германия ще се върне към растеж през следващата година, след като през по-голямата част от 2023 г. се свиваше. Марк Уол, главен икономист за Европа в Deutsche Bank, обаче коментира, че „значително по-строга фискална политика в Германия“, след като Върховният съд остави правителството с дупка от 60 млрд. евро в бюджета, означава, че икономиката ще се свие с 0,2%.
Повече от половината от икономистите смятат, че все пак може да има друг шок в енергийните доставки през следващата година, макар че Европа започна зимата с почти пълни резервоари за съхранение на природен газ, а цените на петрола спаднаха от началото на войната на Израел срещу „Хамас“ в Газа.
„Европа остава ограничена в доставките, когато става дума за енергия, така че всякакви опасения относно енергийните доставки могат да доведат до рязко покачване на цените“, коментира Катрин Нейс, главен икономист за Европа в PGIM Fixed Income.
Инфлацията в еврозоната се очаква да се забави близо до целта на ЕЦБ за 2% за по-малко от две години, посочват икономистите. Те прогнозират, че потребителските цени ще се повишат средно с малко над 2,5% през следващата година и с малко под 2,1% през 2025 г.
Прогнозите са малко под тези на ЕЦБ, която по-рано този месец каза, че очаква ръстът да цените в еврозоната да бъде средно 2,7% през следващата година и 2,1% през 2025 г.
Ръстът да заплатите в еврозоната се очаква да бъде малко под 4% през следващата година, показва средната прогноза от проучването на FT. Това се оказа под прогнозата на ЕЦБ за 4,6%, но все пак би означавало, че реалният доход на домакинствата нараства за първи път от три години.
Повечето икономисти са по-песимистични по отношение на прогнозата за пазара на труда през следващата година, отколкото ЕЦБ. Средно те очакват, че безработицата ще се повиши от рекордно ниското ниво от 6,5% през октомври до 6,9% в края на следващата година.
„Освен политическите и геополитическите рискове, най-голямата вътрешна заплаха за икономиката на еврозоната би бил сривът на пазара на труда“, посочва Силвен Бройер, главен икономист за Европа, Близкия изток и Африка в S&P Global Ratings. „В такъв случай нарастването на реалните доходи, от което зависи сценарият за меко кацане, може да се изпари“.
Цените на жилищните имоти ще спаднат с още 1,6% през следващата година, сочи средната прогноза на анализаторите, отразявайки бавния растеж и значително по-високите лихви по ипотечните кредити в цяла Европа. Близо половината от респондентите посочват още, че са загрижени за потенциално назряващата криза в сектора с търговски имоти, докато една четвърт твърдят, че това не е повод за безпокойство.