Еврозоната преминава от режим на фискална подкрепа към бюджетни ограничения

Очаква се по-ниските публични разходи да ограничат икономическия растеж в еврозоната догодина, тъй като блокът се насочва към епоха на бюджетни ограничения, подлагайки на натиск централните банкери, отговарящи за определянето на лихвите, към разхлабване на паричната политика, казват икономисти, цитирани от Financial Times.

Финансовите министри на страните членки на ЕС тази седмица се споразумяха за нови фискални правила, заменящи строгите, но трудни за задействане бюджетни ограничения, които бяха замразени заради пандемията, започнала през 2020 г.

Мерките ще означават по-строги ограничения на разходите, които ще принудят страните с висок дълг да очертаят планове за намаляване на задълженията и дефицита и да определят таван върху годишните разходи, договорени с Брюксел.

Новите правила „все още ще бъдат ограничителни и за страни с висок дълг като Италия това е лоша новина“, коментира Лукреция Рейчлин, преподавател в London Business School и бивш генерален директор на отдела за анализи в Европейската централна банка.

В същото време германското правителство постигна договорка за бюджета за следващата година едва след ангажимент за намаляване на разходите, като се отказа от някои данъчни облекчения и взе решение за продажба на активи, след като Конституционният съд в страната остави дупка от 600 млн. евро в разходните му планове.

Икономистите очакват рязък край на почти тригодишната подкрепяща фискална политика в блока, а връщането към по-ограничени държавни разходи намалява допълнително слабото търсене и активността. Икономиката на еврозоната се сви с 0,1% през третото тримесечие, след като изпадна в стагнация през по-голямата част от тази година.

Джак Алън-Рейнолдс, икономист и консултант в Capital Economics, отбелязва, че новите правила в ЕС ще бъдат „по-строги“, тъй като ще изискват от страни с висок дълг като Италия да намалят по-бързо бюджетните си дефицити, но също и „по-снизходителни“ в разрешаването на някои страни да намаляват дълговите си нива по-бавно.

Някои се опасяват, че тази промяна може дори да отбележи завръщане към положението преди пандемията, при което Европейската централна банка (ЕЦБ) трябваше да поеме по-голямата част от бремето на икономическите стимули, което я принуди да прибегне до отрицателни лихви и големи покупки на облигации, за да предотврати дефлация.

Този месец ЕЦБ поиска страните да оттеглят в по-кратък срок мерките за подкрепа, които бяха въведени заради повишаването през последно време на цените на енергията и на храните, като прогнозира рязко затягане на фискалната позиция на еврозоната през 2024 г.

Централната банка предвижда, че общият бюджетен дефицит на страните, споделящи еврото, ще се свие от 3,1% тази година на 2,8% догодина. Това е в контраст със значително по-експанзионистичната позиция в САЩ. МВФ очаква страната да има бюджетен дефицит от 8,2% тази година и 7,4 на сто догодина.

Константин Вейт, портфолио мениджър в компанията Pimco, коментира, че ЕЦБ може да не успее да подкрепи икономическата дейност. „Може отново да се озовем в положение, при което правителствата не инвестират достатъчно и ЕЦБ трябва да направи повече, но паричната политика в крайна сметка не позволява това“, отбелязва той.

Икономисти понижиха прогнозите си за растежа в еврозоната през 2024 г. от 1,2% в началото на тази година на малко под 0,5% сега, сочат данни на Consensus Economics. Миналата седмица ЕЦБ намали прогнозата си за растежа през 2024 г. до 0,8% спрямо очаквания преди това 1%.

Средната прогноза за ръста в Германия догодина се сви от почти 1,4% в началото на годината до под 0,4% сега. Много икономисти понижават очакванията си след решението на съда миналия месец, което според Томаш Веладек ще създаде „фискална спънка“ за 20 млрд.-30 млрд. евро догодина за най-голямата икономика в ЕС.

Мартин Волбург, икономист в Generali Investments, неотдавна понижи прогнозата си за растежа в Германия догодина до едва 0,1%, като предупреди, че „бюджетната криза в страната ще има отрицателен икономически ефект, основно чрез удар по доверието“. Той допълни, че подкопавайки растежа в еврозоната, Германия „ще засили желанието на ЕЦБ да пристъпи към понижения на лихвите“.

Паскал Донахю, председател на Еврогрупата, включваща министрите на финансите на страните от еврозоната, заяви пред репортери този месец, че новите правила на ЕС „несъмнено ще окажат въздействие върху фискалната позиция на еврозоната“, която той определи като „рестриктивна“ през 2024 г.