Начинът за измерване на инфлацията е ключов за инвеститорите

Инфлацията остава тема номер едно за инвеститорите. Разбирането на това какво се случва с нея е ключът към прогнозирането на това какво ще направят централните банки и следователно как ще се представят облигациите и акциите. Но не всички гледаме на инфлацията по един и същи начин, като в момента това прави голямата разлика в изводите за икономиката, паричната политика и пазарите, пише за Financial Times Ричърд Баруел, ръководител за макро анализите в BNP Paribas Asset Management.

Националните статистики публикуват ежемесечно данни за потребителските цени. В Европа, когато говорим за инфлация, сравняваме как са се променили цените през последната година по една много проста причина. Много цени показват ясен сезонен модел, който може да прикрие инфлацията зад тях, която ни интересува. Няма голям смисъл да казваме, че започваме всяка година с дефлация, само защото винаги има разпродажби след Коледа и цените на много артикули са склонни да поевтиняват между декември и януари.

Сравненията на годишна база заобикалят този проблем, но на определена цена. Макроикономическите обстоятелства могат да се променят в течение на годината, а оттам и инфлацията. Промяната спрямо година назад неизбежно ще бъде бавна, за да улови внезапна, значителна промяна в инфлационния тренд.

В САЩ процедират по различен начин. Статистиците оценяват и след това премахват сезонния компонент от данните. Така може да се проследи коректно промяната на цените от един месец към следващия. Може да се прецени дали цените постоянно се повишават твърде бързо всеки месец или не - или, на жаргон, дали високата инфлация се оказва устойчива.

Можем да направим същото в Европа. Сезонната корекция може да бъде толкова проста, колкото едно натискане на бутон в софтуерен пакет. Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува сезонно изгладени данни за тези, които не им се занимава да ги изчисляват.

Въпреки това фокусът в Европа остава върху това как некоригираните цени са се променили през последната година. От тази гледна точка инфлацията намалява, но все още е твърде висока. Тогава не е изненадващо, че много коментатори настояват, че лихвените проценти трябва да останат високи, за да се пребори инфлацията.

Ще получите напълно различно впечатление, ако се съсредоточите върху скорошната тенденция в сезонно коригираните данни. Дезинфлацията е по-ярко изразена, като настоящият темп на инфлация изглежда далеч по-малко тревожен. Всъщност данните на ЕЦБ сочат, че основната инфлация (без храните и енергията – бел. прев.) е станала отрицателна в еврозоната през последния месец, за който имаме данни. Дори ако един месец е отклонение, тенденцията е ясна.

Подобна е ситуацията и в Обединеното кралство. Цените се покачват с много по-управляема скорост от месец на месец, но резкият темп на повишения по-рано през 2023 г. означава, че промяната спрямо базата отпреди година все още е голяма. Основната потребителска инфлация е била 5,1% на годишна база през ноември, доста под консенсусните прогнози. По-важното е, че сезонно коригираната основна инфлация е нула спрямо предходния месец.

Имаме подобна история със заплатите. Любимата мярка на Английската централна банка за заплащането в частния сектор нарастваше с изключително бързи темпове през пролетта на 2023 г. Заплатите се увеличиха много на годишна база. Но скоростта, с която те нарастват от един месец към друг, се забави драстично от пролетта насам. Всъщност заплащането се понижи през последния месец, за който имаме данни. Това може да е статистически шум, но сигналът е ясен.

Тогава не е трудно да се разбере защо инвеститорите са все по-уверени, че цикълът на вдигане на лихвите от централните банки е завършен и скоро предстоят понижения. Цените са много по-високи от тези преди година, но периодът на бързо нарастващи цени бързо чезне в огледалото за обратно виждане. Инфлацията не се оказа устойчива.

Основната инфлация се охлади значително през последните месеци. Ако погледнете как заплатите и цените са се променили през изминалия месец, а не през изминалата година, ще заключите, че инфлационния дух вече се е върнал в бутилката.

Само смел икономист би изключил възможността за повторно ускоряване на заплатите и цените след тежкия опит от последните години. От днешна гледна точка обаче значителното и устойчиво повишение изглежда по-малко вероятно.

Засега лихвените проценти изглежда ще останат високи като застраховка срещу тази възможност. Така, поради ограничителният им ефект, въпросът все повече е дали инфлационният тренд ще продължи да се охлажда през следващите месеци. Не е невъзможно инфлацията скоро да стане твърде ниска. В този случай инвеститорите все още подценяват колко намаления на лихвите предстоят, завършва Баруел.